Хора...мерси за отговорите.Но може би трябва да ви разкажа още нещо,свързано с цялата история...Трудно ми е да говоря за това,ето защо се пригответе за доста многоточия.И така,с Иво(от сега нататък ще наричам така момчето,за което иде реч в темата) ни беше доста трудно да се виждаме,защото докато аз почивах,той работеше и обратното.Но все пак намирахме време да се видим,и двамата гладувахме и се лишавахме,за да може през седмица да сме заедно.Но за съжаление в деня,в който правихме месец,нямаше как да сме двамата.На същия този ден Митко(момчето,с което ходех,когато се запознах с Иво..Ходехме година и половина) имаше рожден ден.И тъй като се опитвахме да поддържаме нормални отношения,бях поканена.Знаех,че още има доста силни чувства към мен,затова цялата вечер стоях в противоположния ъгъл на стаята и правех всичко друго,освен да говоря с него.Но ето тук идва проблемът.Наскоро наш приятел бе претърпял доста тежка катастрофа и беше в болница с опасност за живота.Изведнъж се оказа,че аз стоя в стая с още 12 плачещи с глас момчета.Аз и другото момиче започнахме да ги успокояваме.Лошото е,че когато спряха да плачат,решиха,че трябва да се напием за здравето на приятеля ни.Така и стана,лично аз се отрязах жестоко...отидох при бившия ми,който естествено също беше пиян,и решихме,че трябва да си ходим.(в един квартал сме,а аз не можех да се придвижа до там сама)Вместо до моя апартамент обаче,отидохме в тях.След като повърнах в банята,се проснах на леглото.Тогава все още можех да говоря и когато той започна да събува дънките ми,аз го попитах "Какво правиш?" и той ми отвърна "Ми...събличам те".Аз му казах "Не дей..."Той спря и легна до мен.Тук дойде момента,в който аз не можех да се движа нито да говоря...Той...просто се качи върху мен...Опитах се да кажа нещо,но просто нямаше как да се случи.Опитах и да го избутам,но силите ми стигнаха само да си мръдна леко китката.Докато аз просто лежах там,а болкукът ме изнасилваше(тук е моментът,в който ще кажете "Кво изнасилване ма,бил е пиян и не се е контролирал".Е,аз се чувствах изнасилена,използвана,за мен аз съм жертва.),се сетих за Иво.За секунда си представих,как просто си лежа,сгушена в него...В този момент,не знам как и защо,но събрах сили и изблъсках онова животно.Но не можех просто да стана и да побягна,затова просто се свих на кълбо на ръба на леглото и не му разреших да ме докосне повече.Когато отново отворих очи,вече бях по-добре.Разкрещях се да ме пусне да си отида,той ми отключи и аз побягнах.Прибрах се...рухнах..оттогава нямах смелост да потърся Иво.Когато той ме заряза,не ме беше виждал от седмици...Не ме беше чувал,не му бях писала...Просто,защото не можех да приема случилото се,а знаех,че и той няма да го приеме.И въпреки,че вече постът ми стана километричен,аз ще продължа да пиша.Защото имам още какво да кажа.Митко ми отне всичко.Така се чувствам.Бях щастлива,обичах Иво,исках всичко да продължи много по-дълго.Човекът,който ме измъкна от кашата,в която сама се бях вкарала,вече не е до мен.Не мога да го прима,НЕ ИСКАМ да приема,че го изгубих по толкова малоумен начин.Вече нямам доверие на момче.На никое.Не мога да си позволя да чувствам нещо към сегашния ми приятел.Нещо отвъртре ме спира.Всеки път,когато видя бившия си,се разтрепервам и започвам да заеквам...Страх ме е от него.Мразя го!!!На другия ден боклукът ми се обади с въпроса "Ще ходим ли на кафе"...!!?!?!?!?! Не помнеше нищо...и все още не знае цялата истина.
Ето,сега историята изглежда различно,нали?