Когато все още боли...?

[HeXe]

Какво да правим,когато след раздялата все още боли?Не изпитвам нито тъга,нито самота,мога да определя чувството само като болка.Историята е ужасно дълга,но ще опитам да я съкратя максимално.Преди около две години бях в друг град,където се запознах с момче.Оттогава не е минал и ден,в който да не мисля за него.Имах период(около година),когато го сънувах всяка божа вечер,започнах да разпитвам за него,когато го виждах,всичко останало изчезваше,дори му изрових профила в сайт за запознанства и започнахме да си пишем от време на време.По това време си имах приятел и "увлечението" ми ми създаде огромен проблем.Тази учебна година беше ужасно тежка за мен и минавайки през всичките трудности на смяната на град,училище и обкръжение,направих и доста простотии.Една от тях беше,че избягах от къщи(по-скоро от квартирата си),пропътувах 200 километра с ясната идея да се видя с момчето...Е,видяхме се,прекарахме целия ден заедно,дори щях да пренощувам в дома му,защото нямах пари да се върна.Държахме се за ръце,прегръщахме се...а аз буквално летях.Седмица след това тръгнахме.Това,което безкрайните разговори с родители,приятели,учители и психолози не можаха да направят,го направи той за 12 часа.Това момче ми върна всичко-щастие,желание за живот и надежда,че нещата ще се оправят(и те се оправиха).Около месец бях толкова щастлива и влюбена...докато той просто не скъса с мен.Ей така,по интернет.Причината?Щял да заминава за чужбина след месец и нямало смисъл да продължаваме.В началото си казах,че е прав и че е нормално.Но изведнъж усетих празнината...усетих болката.Усетих как искам да му кажа колко много ми липсва и че го обичам(мдам,не го харесвам,обичам го.Доста мислех за това в последните 2 годинки и осъзнах,че го обичам.Наистина.),но осъзнах,че вече нямам възможност за това.В момента съм с друго момче,с което уж ми е добре.Но винаги,когато реша да прекарам една вечер в къщи самичка,нещата се развиват ето така-слушане на балади(от типа Bon Jovi-Always),гледане на наши снимки от деня,в който тръгнахме,и плачене.Искам да го видя запоследно...проблемът е,че пичът пет пари не дава за мен.Не съм го виждала от 3 месеца,вече не си и пишем,не сме се чували от доста време...По принцип съм си добре,не съм от тея,дето само пискат за бившия си...Щастлива съм и привидно продължих напред.Но...все още боли...

[w0sh]

Спиш с някого (ако си хубава), ако не си ядеш сладолед и дебелееш.

[dimanushka]

ne se vglubqvai tolkova.. v moment a v koito se seti6 za nego spri i si otkloni mislite kum ne6to drugo napulno bezobidno.... poiskai da gi zabravi6... zapazi tova kato spomen i pouka za da moje sled vreme a se se6ta6 s usmivka za hubavite vi migove... sega 6te ti e gadno no vremeto 6te te izlekuva.
gore glavata i vsi4ko 6te se poravi, ne se ostavqi na mislite i spomenite za6toto taka stava po lo6o.. samo s vreme 6te stane i s jelanie da go iztrugne6 ot mislite si

[spiderka]

сама ще видиш,че след време ще го забравиш.....боли,защото го е направил оп гаден начин...

[Chrissie]

Да,и ще продължва да боли.Ще ти остане само споменът,който ще те изгаря отвътре.Ще имаш и прекрасно прекараното време с него в главата си,но това няма да ти помага,а напротив-ще те кара да се чувстваш подтисната и болката ще стане още по-силна.Затова остави миналото в миналото и се съсретодочи върху настоящето и бъдещето.Сега те са най-важни.Бих ти казала да забравиш какво се е случило,но как би могла?Това е променило отчасти живота ти,а ти изведнъж да се опиташ да го забравиш?!Невъзможно!Извин� �вай,че ти казвам всичко така директно,но знам как се чувстваш,защото и аз съм имала нещо подобно.И ти казвам всичко това от опит.Трябва да се научиш да мислиш по-малко за него и повече за човека с който си сега.Правилно правиш-продължавай напред.Станалото станало,нищо не можеш да направиш за миналото си.Но можеш да направиш много за бъдещето си.Затова продължавай напред!
Знам,как може да ти прозвучи всичко това,но това е моето мнение.
Дано да съм ти помогнала,дори съвсем мъничко.
Успех! \/

[didi_baby]

няма как да не те боли все пак си го обичала но нали знаеш...времето лекува всичко

[babity]

Един път се живее бе, хора! Стегнете се! Веднъж само! Не пропилявай дори секунда да тъжиш за нещо, което е отминало. На колко си? 15? 16? Колкото и да е... толкова много неща ти предстоят! Вдигни глава, излез с приятелка и се порадвай на деня. Точно в този ден ти ще си с твоята най - добра приятелка, ще се радваш на хубавото време и приятните разговори с нея... защото този ден никога повече няма да се повтори! Или предпочиташ да си останеш вкъщи, да се измъчваш да глупости и да вместо да запазиш един страхотен спомен за един още по - страхотен ден?

[cinderella_gugutka]

познавам това 4увство на болка и от4аяние.по принцип когато се напла4а се 4увствам добре за опред. време.и когато пак ми стане гадно пак пла4а после пак съм добре и така все по рядко и по рядко пла4а докато не ми мине

[Sunny_stz]

Ami i na men mi be6e mnogo tujno za biv6iq s koito hodihme godina i 8 meseca ,no drug uspq da go zamesti Ne kazvam 4e go obi4am -drugiq,no opredeleno ne mislq za biv6iq kato sum s nego i tova e super ,za6toto ina4e 6tqh da luja i sebe si i mom4eto.Ti sega do kolkoto razbrah si s drugo mom4e ,no misli6 za biv6iq....,ako tova e taka ,po-dobre nameri drug ,koito da ti haresva i da te razseiva ot minalite prejivqvaniq.Uspeh!Znai 4e ne si struva da strada6 zaradi nikoe mom4e ,koeto se e otkazalo ot teb i te e naranilo!!!

[HeXe]

Хора...мерси за отговорите.Но може би трябва да ви разкажа още нещо,свързано с цялата история...Трудно ми е да говоря за това,ето защо се пригответе за доста многоточия.И така,с Иво(от сега нататък ще наричам така момчето,за което иде реч в темата) ни беше доста трудно да се виждаме,защото докато аз почивах,той работеше и обратното.Но все пак намирахме време да се видим,и двамата гладувахме и се лишавахме,за да може през седмица да сме заедно.Но за съжаление в деня,в който правихме месец,нямаше как да сме двамата.На същия този ден Митко(момчето,с което ходех,когато се запознах с Иво..Ходехме година и половина) имаше рожден ден.И тъй като се опитвахме да поддържаме нормални отношения,бях поканена.Знаех,че още има доста силни чувства към мен,затова цялата вечер стоях в противоположния ъгъл на стаята и правех всичко друго,освен да говоря с него.Но ето тук идва проблемът.Наскоро наш приятел бе претърпял доста тежка катастрофа и беше в болница с опасност за живота.Изведнъж се оказа,че аз стоя в стая с още 12 плачещи с глас момчета.Аз и другото момиче започнахме да ги успокояваме.Лошото е,че когато спряха да плачат,решиха,че трябва да се напием за здравето на приятеля ни.Така и стана,лично аз се отрязах жестоко...отидох при бившия ми,който естествено също беше пиян,и решихме,че трябва да си ходим.(в един квартал сме,а аз не можех да се придвижа до там сама)Вместо до моя апартамент обаче,отидохме в тях.След като повърнах в банята,се проснах на леглото.Тогава все още можех да говоря и когато той започна да събува дънките ми,аз го попитах "Какво правиш?" и той ми отвърна "Ми...събличам те".Аз му казах "Не дей..."Той спря и легна до мен.Тук дойде момента,в който аз не можех да се движа нито да говоря...Той...просто се качи върху мен...Опитах се да кажа нещо,но просто нямаше как да се случи.Опитах и да го избутам,но силите ми стигнаха само да си мръдна леко китката.Докато аз просто лежах там,а болкукът ме изнасилваше(тук е моментът,в който ще кажете "Кво изнасилване ма,бил е пиян и не се е контролирал".Е,аз се чувствах изнасилена,използвана,за мен аз съм жертва.),се сетих за Иво.За секунда си представих,как просто си лежа,сгушена в него...В този момент,не знам как и защо,но събрах сили и изблъсках онова животно.Но не можех просто да стана и да побягна,затова просто се свих на кълбо на ръба на леглото и не му разреших да ме докосне повече.Когато отново отворих очи,вече бях по-добре.Разкрещях се да ме пусне да си отида,той ми отключи и аз побягнах.Прибрах се...рухнах..оттогава нямах смелост да потърся Иво.Когато той ме заряза,не ме беше виждал от седмици...Не ме беше чувал,не му бях писала...Просто,защото не можех да приема случилото се,а знаех,че и той няма да го приеме.И въпреки,че вече постът ми стана километричен,аз ще продължа да пиша.Защото имам още какво да кажа.Митко ми отне всичко.Така се чувствам.Бях щастлива,обичах Иво,исках всичко да продължи много по-дълго.Човекът,който ме измъкна от кашата,в която сама се бях вкарала,вече не е до мен.Не мога да го прима,НЕ ИСКАМ да приема,че го изгубих по толкова малоумен начин.Вече нямам доверие на момче.На никое.Не мога да си позволя да чувствам нещо към сегашния ми приятел.Нещо отвъртре ме спира.Всеки път,когато видя бившия си,се разтрепервам и започвам да заеквам...Страх ме е от него.Мразя го!!!На другия ден боклукът ми се обади с въпроса "Ще ходим ли на кафе"...!!?!?!?!?! Не помнеше нищо...и все още не знае цялата истина.
Ето,сега историята изглежда различно,нали?

[Sunny_stz]

Za6to ne otide6 pri Ivo i ne mu kaje6 istinata?Za6to da ne q prieme,vse pak ti ne si iskala da stava tova s onzi tip.Kaji mu go vsi4ko ,koeot se e slu4ilo i ako vse o6te te obi4a 6te te razbere.Uspeh!

[w0sh]

Защото ако бях на мястото на Иво. Ако тя ми каже истината. Аз щях лично да го умъртвя(митко де).

[HeXe]

Ако имах физическата възможност,лично аз щях да го умъртвя досега.А относно Иво...Проблемът е,че

пичът пет пари не дава за мен.

Вече.Или поне така си мисля...докато пишех последния си пост реших,че може би наистина трябва да отида и да го видя.И наистина смятам да му разкажа тази история.Но той има наистина изчанчен характер и идея си нямам как би реагирал.Но това с умъртвяването е доста вероятно...Но вижте,не искам побоища нито разправии.Искам просто пак да си го гушна и всичко отново да ми се вижда хубаво.Охх,наистина взех да се скапвам.

obi4a

Той никога не ме е обичал.Имахме доста сложни отношения.Аз бях(съм)обичащата.

[cinderella_gugutka]

оф,ти наистина доста си написала но аз пак не можах да схвана нещата според мен щом иво е направил толкова за теб може би има някакви 4увства.мисля 4е трябва да поговориш с него(аз не бих се примирила с късане по скайп)

[dantro]

Спиш с някого (ако си хубава), ако не си ядеш сладолед и дебелееш.

много добре казано

[HeXe]

Извинявам се,че изравям темата от на май*ата и,но се случи нещо...Иво замина. Без да ми каже,без да ми се обади,без да изпълни обещанието,което ми беше дал,а именно-да се видим запоследно.Профилът му в сайта за запознанства е изтрит,а той беше единствената ми връзка с него...Чувствам се ужасно.Толкова ужасно,че дори не мога да го изразя.Не плача,просто стоя на едно място с часове,гледайки в пространството...Не искам да правя нищо,нито да излизам,нито да спя,нито да ям...само пуша и блуждая..Не мога повече!

Спиш с някого (ако си хубава), ако не си ядеш сладолед и дебелееш.

Да,добре казано.Но не върши работа.
Та да,исках просто да споделя...

[LaDy_DaQnA]

аууу горката прочетох всичко което си написала . Това което ти се е случило е ужасно , а дори низнам какво да ти кажа.... Просто се надявай че времето лекува и че и твоят ред ще дойде и ще намериш щастие :S

[sasha_90]

Трябвало е да кажеш истината на Иво от самото начало.Сигурна съм,че щеше да те разбери.

[cooool]

Трябва сам да си простиш за грешката, и да усъзнаеш, че той/тя не е бил човека.. и че този човек, които е само за теб те чака някъде там .. Депресията може да замъгли очите ти и да не можеш да видиш точния човек, които стои до теб. Трябва време.

[Sunny_stz]

Извинявам се,че изравям темата от на май*ата и,но се случи нещо...Иво замина. Без да ми каже,без да ми се обади,без да изпълни обещанието,което ми беше дал,а именно-да се видим запоследно.Профилът му в сайта за запознанства е изтрит,а той беше единствената ми връзка с него...Чувствам се ужасно.Толкова ужасно,че дори не мога да го изразя.Не плача,просто стоя на едно място с часове,гледайки в пространството...Не искам да правя нищо,нито да излизам,нито да спя,нито да ям...само пуша и блуждая..Не мога повече!

Спиш с някого (ако си хубава), ако не си ядеш сладолед и дебелееш.

Да,добре казано.Но не върши работа.
Та да,исках просто да споделя...

Hei momi4e q ne se davai!!Tozi Ivo qvno ne te e zaslujaval i ne e razbral kakvo momi4e si!Uspokoi se,gore glavata i samo napred!!Shte sre6ta6 mom4eta ,koito si struvat mnogo pove4e ot tozi!A negovata postupka e lape6ka!Kakvo mu e popre4ilo pone da se obadi i da ti kaje 4e zaminava..!?Qvno go e strah ot ne6to ,moje bi ot lubovta,a mom4eta koito se pla6at...nadale4!!!Zabravi go,znam 4e 6te e trudno v momenta za teb,no 6te uspee6 vqrvam!Uspehi!!!!