Имах същия проблем само, че нали аз съм момче и се влюбих в най-добрата си приятелка , в един клас сме (от 1ви клас - вече 12ти) ние сме постоянно заедно , както тя знае всичко за мен, така и аз за нея...и постепенно както ти казваш ...исках да съм постоянно близо до нея, да я гушкам, докосвам, дори просто да седим някаде и да си приказваме , но ме беше страх да й го кажа, за да не я загубя... с много болка... някак си го преодолях мъчих се да спра да мисля постоянно за нея , тя си излиза с момчета , сменя ги доста често ...а аз седя безучастен и ... те така...
За лятото се разделихме аз в Сл Бряг тя ... другаде , но се чуваме по телефона доста чести ...
Абе мисълта ми беше...опитай се да събереш смелост да му го кажеш, защото аз сега съжалявам, че не съм и го казал когато трябваше!
И случайно, (*дано), ако тръгнете това ще е една много чиста и искрена любов!

МИР