Съжалявам за загубата ти.Знам какво е.Аз като бях по-малка имах куче,но то живееше на село при баба и дядо ,а аз не ходех често.Един ден дядо ми ми каза че е починало.Някой го беше отровил.На предишния ден си е било съвсем добре,весело бягало...Много го обичах,но го преодолях.Също като теб изпитвах вина ,че не съм била с него ,когато е умирало.Преди това с родителите ми си гледахме далматинец вкъщи ,но той умря ,когато беше на 5 месеца от някаква болест.Много се бях привързала към това куче и много го обичах,но и тази смърт я преодолях.Сега имам друго куче,което ако умре, не мога да си представя какво ще ми е.Не се чувствай виновна.Не е станало така по твоя вина или по твоя воля.Помоли родителите си да ти вземат ново куче след време-когато вече не се чувстваш толкова зле и мъката е попреминала.Може би в началото ще ти е още по-тъжно за предното,но ще обикнеш и новото си кученце.С него можеш да се отнасяш така ,както не си се отнасяла с Хана.Не чувствай вина,защото така ще стане по-зле.