Спътникът...

**Princess_of_the_darkness** · 07-03-2008, 12:18

Tova e porednata dulga tujna istoriq,tui 4e ako ne vi se zanimava,nedeite da si gubite vremeto s moite izliqniq...

Imax svoqt sputnik prez celiqt si jivot,no predi 9 meseca,tq iz4ezna zavinagi...
Tq be6e moeto ku4e,imeto i be Xana i be6e rodena na 26 oktomvri 1992...be6e malko po stara ot men...Detstvoto mi premina s neq to4no tam do men,be6e nai dobriqt mi priqtel prez celiq mi jivot... Iska mi se da ne q bqx tormozila kogato bqx malka i da ne se bqx durjala tolkova lo6o na momenti... a da bqx pokazvala lubovta si pone malko pove4e i da prekarvax pone malko pove4e vreme s neq ...
Minalata godina kogato Xana be6e na 14 se razbolq mn lo6o...paralizira se za malko,ne qde6e, ne pie6e voda....vsi4ki mislexme 4e 6te umre....no eto 4e veteriqnarqt q spasi.... ne moga da opi6a 4uvstvoto na 6tastie koeto izpitvax togava...tq be6e dobre za okolo 2 meseca no vs zapo4na da se povtarq i tozi put nikoi ne moja da q spasi .....PO4ina okolo sedmica predi 15iq si rojden den.Nai- tujnoto v cqlata istoriq e tova 4e v poslednite si 4asove tq be6e zato4ena na selo...ne be pri nas....i po dumi na baba mi koqto bila v drugata ku6ta se 4uvalo kak jalno vie gorkoto ku4e i uviva s 4asove...dokato vsi4ko ne seknalo... KOgato razbrax za smurtta i bqx sukru6ena,razbita,prazna i kuxa otvutre za blajeno malko vreme predi da osuznaq kakvo stava i da po4uvstvam bolkata ot tova da izgubi6 edno ot blizkite si su6testva,bilo 4ast ot jivota ti otkakto si se rodil...Be6e edin ot nai tujnite momenti v jivota mi... Samo ako bqx s neq tozi den...znam 4e nqma6e da moga da spaqsq jivota i no pone nqma6e da 4uvstvam tolkova vina v sebe si za tova 4e q ostavixme tam sama tozi den ...posledniqt i na zemqta....

Kogato se govori za smurt,strannoto e 4e ne obraza na po4inaliq mi dqdo,a neiniq iznikvat purvo v suznanieto mi... po privurzana kum ku4e,otkolkoto kum rodniq si dqdo....tova sum az....

a i 6te pomolq kretenite koito 6te otpuskat ezici da skvernqt istoriqta i 4uvstvata da si spestqt ne jelanite komantari x]]

**Presley** · 07-03-2008, 12:52

Еми кофти е,ама няма начин да върнеш времето.А и да го върнеш-дали ще си с нея или не,пак ще ти е кофти.Няма да имаш вина,но пак ще страдаш.Така че все едно дали си била до нея или не.Грубо эвучи,но е истина.Не можеш да я върнеш.Просто живей живота си.И ще ти дам един съвет,който наистина е добре да послушаш-това е мой опит.Може всичко да свърши,може да е непоправимо,но едно нещо винаги ще ти остане от цялата работа-спомените.Страхотно нещо са спомените.Като си спомняш хем ще ти е хубаво,хем тъжно-смесени чувства.Така е ,ама трябва да се кефиш,че това нещо го е имало и се е случило на теб.И тва не е поредното смооотанооо, шибаано клише,а реалност.Радвай се на иэживяното и не си го набивай сама отэад.Мамка му,винаги ,когато ни е кофти,сами сме виновни-никoй друг.Эатова Keep walking.

**Wrathchild** · 07-03-2008, 13:26

Първоначално написано от Presley`n`Sum

Keep walking.

Johny Walker!
Кофти е, да, но няма как да я върнеш. Важното е, че изобщо си й показала, че я обичаш. Има хора, които дори това не правят...

**Princess_of_the_darkness** · 07-03-2008, 13:27

znam 4ovek... prosto kato se setq za neq... stana 6ibana rabota ...tova e vsi4ko

**Wrathchild** · 07-03-2008, 13:32

Знам. Има време. Ще го преодолееш.

**velma** · 07-03-2008, 14:58

Съжалявам за загубата ти.Знам какво е.Аз като бях по-малка имах куче,но то живееше на село при баба и дядо ,а аз не ходех често.Един ден дядо ми ми каза че е починало.Някой го беше отровил.На предишния ден си е било съвсем добре,весело бягало...Много го обичах,но го преодолях.Също като теб изпитвах вина ,че не съм била с него ,когато е умирало.Преди това с родителите ми си гледахме далматинец вкъщи ,но той умря ,когато беше на 5 месеца от някаква болест.Много се бях привързала към това куче и много го обичах,но и тази смърт я преодолях.Сега имам друго куче,което ако умре, не мога да си представя какво ще ми е.Не се чувствай виновна.Не е станало така по твоя вина или по твоя воля.Помоли родителите си да ти вземат ново куче след време-когато вече не се чувстваш толкова зле и мъката е попреминала.Може би в началото ще ти е още по-тъжно за предното,но ще обикнеш и новото си кученце.С него можеш да се отнасяш така ,както не си се отнасяла с Хана.Не чувствай вина,защото така ще стане по-зле.

**davkata** · 07-03-2008, 15:47

ами съболезнования

иначе не се тревожи че мислиш повече за хана отколкото за дядо ти вероятно си прекарвала повече време с нея и си се привързала повече друг освен това и тази загуба е по-скорошна доколкото разбирам

ако не се лъжа е детския писател ерих кестнер беше казал че тъгата на малкото момиче по счупената кукла е съпоставима с тази на порастнал човек за някой близък
(е може и да се интрепертира и като защита на аудиторията му

)