Вече всичко свърши,разбрах го едва сега,
било е свършило отдавна,
но заблуждавах се сама.
А как исках за още миг да съм до теб,
но с държанието ти пропиля своя ред.

Мислиш,че ми е приятно да се държиш така,
мислиш,че ми е лесно и не ме интересува?
Вече забравих онези дни,забравих колко
бяхме влюбени...

Ти уби тези спомени в мен-изтръгна ги,
а влюбен беше някога ...
Защо ми се кълнеше,сякаш ефект от това имаше,
толко много ме нарани..Нима можеш да си толко
хладнокръвен с мен сега,нима не изпитваш поне
малко любов към мен сега??

Иди си,бъди щастлив,не бъди с мен насила,
не ми трябва фалшивата ти любов,
фалшивото -"обичам те'' или "липсвам ти"
Ти вече не си щастлив,а напълно студен.

Влюбен си в друга,може би,но страх те е
да ме напуснеш,страх те е да не ме заболи..
Знаеш,че лесно няма да те пусна,
никога не съм могла,но вече и аз самата
съм студена и аз самата съм САМА!

И няма тези редове да ги прочетеш,
но може би,някой ден сам ще разбереш,
колко много си ме наранил и как до край
любовта в мен си убил.

И не мога да те пусна,но трябва,
трябва и то сега и не искам да го правя,
но аз отдавна вече съм сама.


..Бъди щастлив любов "моя" единствена

П.С-Сега си го измислих,не е хубаво,но това е реалната ми връзка в момента