Цитирай Първоначално написано от patenceto_5533
Това не е поредната тема за нечие разбито сърце и не искам някой да ми казва какво да правя просто исках да споделя на някои ... Всичко започна преди 8 месеца когато баща ми почина в ръцете ми , после " най добрата" ми фр ме предаде , после всичко се преживяваше някак си , но после компанията ми ме намрази именно заради тази "най добра приятелка" започнаха да се отдръпват от мен , а накрая и любовта не ми върви тва ясно не ми пука особенно , но с времето и всичко това всички да са против мен за нещо за което не съм виновна ми тежеше , плача си тихо без никoй да знае , когато днес се скарах с момичето на което имам най голямо доверие , зашотото просто нямам време да отида с нея на дискотека , а след 2 дни заминавам с всички онези хора които ме мразят а вече и аз тях
Аз попринцип жертвам всичко за приятелите си и сега просто усещам как вътрешно умирам ако вече не съм и мъртва Падам си оптимист и съм силна всички са на това мнение но сега просто незнам какво целя къде отивам НИЩО незнам
Единственото,за което има смисъл да тъгуваш е баща ми.Позната ми е до болка твоя проблем.Не си мисли,че си единствена.А за приятелката-много тъпо оправдание.Намери си нова групичка.А и за Chess колкото и да е брутално човека е прав.Страданието не свършва тук.