Семейството го обичам но тази обич е по-скоро благодарност и привързаност.Нито с майка ми нито с баща ми говорим за нещо различно от "как мина училище и т.н"...Не ги чувствам близки.Пък и те не ме разбират.
Но пък приятеля ми ми е всичко и него най-много обичам.Пък и без това след максимум година(надявам се да стане колкото се може по-скоро) отиам да живея при него...