Когато някое момиче те нарани започваш да мислиш за неща, които никога не си мислил. Започваш да изпитваш и болка, която никога не си изпитвал и не знаеш лек за нея. Опитваш се да я пребориш чрез намразване (което е много грешно). Започваш да се държиш с нея кофти, защото те е наранила. Какво да направи, като тя не изпитва същите чувства към теб/вас и ти не можеш да го проумееш ? Не е виновна тя, обаче зависи как ти го покаже това и по какъв начин ще те остави - болезнен или любезен (макар, че малко смешно изглежда ЛЮБЕЗЕН, защото дори и така да бъде - пак ще те боли). И след всичката омраза, ярост, арогантност и злоба към нея/него в един момент разбираш, че тя/той е човека, който е бил специален за теб. Разбираш, че си я/го обичал много, че тея неща не могат да се пренебрегнат завинаги, а само за част от времето. И тогава в теб настъпва онова чувство на съвест, което не си използвал по време на обидите, нападките и заяжданията. Разбираш, че тя е едно същество, което просто иска да бъде щастлива, а ти не можеш да я пуснеш да бъде, защото не може да е с теб..


Хубаво е след като всичко от мине и спреш да бъдеш афектиран от случилото се да седнеш и да помислиш за ПЕРИОДА СЛЕД КАТО СТЕ СЕ РАЗДЕЛИЛИ и ако има нещо нередно, което смяташ, че не е трябвало така да постъпиш, да я потърсиш и да й се извиниш, защото това ще ти даде мир на духа и ако излезе разбрано момичето ще се чувстваш много по добре..Човек може да мрази, но не завинаги, а само за част от време, докато е афектиран..