Здравейте! За първи път пиша тук и ми е леко странно...но просто ...искам да го споделя ..ще е много дълго ии...се надявам да го прочетете.
Та всичко започна от 8-ми клас ..първи учебен ден никой непознаваш ..в този ден седнах по случайност с едно момиче ,което ми беше симпатична (като за приятелка) и така си останахме ..мина цяла година.. осми клас ние бяхме неразделни .. аз бях едно срамежливо момиче...но всичко мина...обичах да общувам с хората..обичах да се смея...обичах да се срещам с нови хора....веселбата....Девети клас дойде..почнаха деленията в клас..всичко се градеше на лицемерие..всеки се преструваше че харесва някой..,а в следващия миг..му забиваше нож в гърба ..само ние бяхме единствените момичета ,които не се лъжеха и предаваха от целия клас (и по точно момичетата) .През това време аз правех всичко за нея...била съм винаги до нея..плакала съм нея ..радвала съм се с нея...тя ме разбираше и подкрепяше...През това време си имах и още 4-ри приятелки , с които се виждах по рядко , защото бяха от друго даскало и нямаше как да се виждаме през седмицата..имах си и приятел и още съм с него..голямата ми любов...,който учи в софия.. и си идва през седмица...Та дойде 10-ти клас...стачките отминаха..един октомврийски ден дойде нова ученичка..беше хубава..всички комплексарки я нямразиха още от първия ден..дори и да не са си говорили нито думичка..ние с мойта приятелка решихме да я приютим...,защото знаехме кфи подли планове и кфи грозни работи говореха за нея...Малко по малко я опознавах... оказа се че е една от най-големите лигли които познавам...винаги си налагаше мнението..винаги искаше да и се угажда..на нас това не ни харесваше...Аз не я харесвах и не си говорех с нея..неисках да съм една от лицемерките в класа затова я отбягвах...Малко по малко мойта приятелка започна да става като нея...но аз пак бях до нея....През това време гаджето и й изневери...беше съкрушена..аз плаках с нея..постоянно бях при нея...Един ден когато трябваше да си чака рейса поиска да остана с нея...винаги го правех..но тогава неможех..тя ми се развика и се направи че не ме познава зареди най малката глупост.. аз се ядосах и си тръгнах...когато се прибрах ми се обади...Чудно!Започна да ми се извинява...като ми каза че повече няма да прави така..след което започна да ми крещи”обичам тее...много те обичам”...На другия ден разбрах каква е била работата..оказало се е че бившия й бил до нея и тя искала да го ядоса... това го обесняваше на новото момиче...но реших да не правя кавги..кфото..Но компромисите от моя страна продължаваха..., а от нейна страна нямаше..сърдеше се за най малките неща...постоянно преовеличаваше.... аз много страдах...Но някак си се оправихме..докато един ден не писа на приятеля ми в скайп.. и се заговорили...Тя започнала да му говори как тя ме обичала повече от него..че тя ме целувала повече пъти от него..и как всеки ден съм си брояла дните които не съм правила секс (КОЕТО ТФА Е ПЪЛНАТА ИЗМИШЛЬОТИНА!) Той не я харесваше..и казал сичко което мисли..как ме е измъчвала...при което на мен ми писна...нямаше право да му говори така! При което тя каза че той си измислял и че искал само да ме настрои срещу нея .... НО ТОВА НЕ Е ТАКА..той ми копира всичко което са си писали...От тогава.. аз съм просто едно самотно момиче..нямах никой в класа...нямах желание да съм с нея...тя не ми е нужна...по добре сама отколкото с лицемерка до себе си...Тя се залепна до новото момиче и още една лигла.....и трите са лицемерни ..и трите са тъпи.... Всеки ден гледах докъде могат да стигнат с тяхната тъпотия..отчайвах се...не ми се ходеше на училище..станах слаба и скептична за абсолютно всичко..нямах желание да уча....но приятеля ми ми беше единствената опора за мен..за борба..През това време се виждах с другите си приятелки..но пак много рядко.. с две от тях съм отраснала още от детската градина сме заедно...и съм силно привързана..никога не съм се карала с тях... Но рядкото виждане..все повече ме отдалечава от тях...вече месец не сме се виждали..когато и да ги потърся казват че имат работа..или неискат да излизат през деня защото пече слънце ...днеска и писах ..при което тя се изпусна че досега спала..и че трябвало да излиза на кафе с едно от момичетата на кафе в 7...няколко пъти съм ги питала дали искат да излезнем по рано например 7..но те казваха че е много рано за тях...и искали в 9..но на мен не беше удобно защото приятеля ми ме чакаше на компа да си пишем и е уморен ...при което си ляга в 11...зареди работата всеки ден...Тогава осъзнах че нямам място там..че нямам приятелки....единствения близък човек е приятеля ми..който е на 200 километра от мен..и който виждам през седмица...Незнам какво да правя...чудя се дали в мен е вината....Всеки ден ставам все по затворена в себе си..все по депресирана.....и знам че това не съм аз..това не е момичето което бях...веселото момиче..което помагаше на всеки... и с всеки общуваше..дори и с непознати....От няколко дена си мисля дали да се примиря със самотата,макар и да знам че това ще ме погуби...или да говоря за преместване в друго даскало ...друга обстановка...Надявам се това да не го преживее никой...пожелавам всеки да има любов и приятелство до себе си...и ви благодаря много на всички които са прочели написаното от мене ...БЛАГОДАРЯ!