Няма какво да направиш.Времето лекува всичко.Ще мине известно време и или ще го забравиш, или ще се научиш да живееш с мисълта и няма да ти е толкова тежко.Само недей да му тичаш по гъза и да му се обясняваш в любов.Не си губи акъла по него.Мъжете са говеда и не го разбират това, най-много да го отдалечиш от себе си по този начин, а колкото повече те отбягва, толкова по-силно ще го искаш и ше си биеш главата в стената какво да направиш, за да разбере любовта ти.Той я е разбрал, просто не я иска.Следващ ще има.Дори много следващи.Никой от тях обаче няма да е като този, ако любовта ти е такава, каквато беше моята.Всички ще ги сравняваш с него.Няма как да избягаш от чувствата си.Ще минаваш през периоди "не ми пука" и през периоди "ще умра за него".Трябва да продължиш да водиш пълноценен живот, на пук на него.Покажи му че можеш да се забавляваш, да сияеш, да се радваш да живееш без него.Моя съвет е да се примириш и да продължиш напред, колкото и да тъжиш няма да промениш нищо.И както казах по-горе недей да си мислиш, че можеш да промениш нещо и да се унижаваш в очите му.Искрено ти съчувствам, знам какво е .

Успехчета!