July morning 2007 е може би най-прекрасният ден от живота ми досега, а днес се навършва 1 година от тогава. Песничката "July Morning" на Uriah Heep започва така: "There I was on the July morning, looking for love...", и си мисля до каква поразителна степен историята в нея може да се нарече и моя история.
Преди една година момчето, което харесвах от дъното на душата си, ме покани да посрещна изгрева у тях заедно с неговата компания. Никога не бяхме прекарвали заедно дори и 10 минути, а сега нощта беше пред нас. Въпреки че и другите хора (около 10-12 човека) също му бяха гости, той отдели почти цялото си време за мен, да ми прави компания, тъй като още не познавах почти никого. Фактът, че бяхме страхотен отбор за игра на карти, че имахме за какво да си говорим и да се смеем въпреки различията, че в крайна сметка, след като слънцето изгря, двамата се озовахме дремещи на дивана му, подпрени един на друг, ни помогна да се сближим и от така да започне нашата история, навършила вече 1 година.
Да, бях там, на July Morning, търсех любовта. И я намерих! Емоциите, които преживяхме заедно с моето човече - и положителни, и отрицателни, укрепиха връзката ни и аз се радвам, че го имам до себе си. Но съм най-благодарна на тази традиция за посрещането на изгрева, независимо дали е плод на въображението на определена група хора, или не!

Този път не пиша тема за съвет или да обсъждам нещо с някой безпристрастен - исках да споделя своето преживяване и своята история покрай 1-ви юли, тъй като забелязах и други теми относно този ден. Който иска - да пише! Все пак благодаря на всеки, прочел темичката.