Страхове от болести/катастрофи,фобий и тн.

[guinessgirl]

Глупости. От такива страхове и всякакви фобии страдат хора със слаба психика, това според мен е болестно състояние.

болестно състояние е,да.
и е много мъчително да имаш някаква фобия.

и това според мен не е точно до слаба психика,защото мога да гледам как измъчват хора,например,да стоя на огроомни височини,да стоя дълго под вода,без да мога да плувам и т.н,но вляза ли в асансьор,чувствам че сърцето ми ще спре.

а ако умра някой ден..е трябвало да умра,не си затормозявам психиката с мисли от рода на ''ако се разболея от рак.. ако се разболея от СПИН..'' и т.н.

живея сега,а като умра,тогава ще мисля.

[Jumbie483]

Аз имам някаква фобия от буболечки и паяци..
Макар, че напоследък не съм ги мяркала наоколо и май си внушавам, че не ме е ''страх'' от тях вече Ама лятото като плъзнат, ще видя..
Иначе филми не могат да ми въздействат по такъв начин.. При мен така действат книгите..
Веднъж четох една книга в края на която момичето и момчето вече станали мъж и жена (в книгата се обясняваше невъзможната любов).. как двамата тръгвам към сватбата си и докато пътуват мъжът претърпява катастрофа и след това в болницата умира.. Това ме наведе на размисли...

[Liar]

Чрез реалната гледна точка се преодоляват най-лесно страхове и подобни борби с психиката на човек.

Страшното става,когато не можеш да се позовеш на знанията си и не можеш да намериш обяснение...Ето това е,което ме плаши наистина много.Фобии нямам,филми ми въздействат за ден-два,хубавото е,че след това забравям.Най-странното е,че изобщо не допускам на мен или на някой от близките ми да се случи нещо лошо...И когато се случи ми дойде като гръм ясно небе...Това моето май е нереален оптимизъм,имаше си точно понятие,но не мога да се сетя в момента...

[Kman]

Първото ми впечатление от този твой коментар че първо много се вживяваш,изпитваш вътрешен страх от настоящето.
Успокой се малко и не впрягай прекалено много сериозност,животът преебава всички ни!Оптимизмът в много случаи съм ставал свидетел как води след себе си другата крайност с пълни сили.
Живота си е живот...нормално е да се случват кофти неща и да се случват хубави неща.Радвай се на хубавото и не се отпускай прекалено много защото зад всеки ъгъл се крие кофти случка,но когато се случи нещо кофти просто стискаш зъби и се бориш,без да влагаш някакъв прекален драматизъм,трагизъм,хипер оптимизъм и хипер песимизъм.
Гледай на нещата по реалистично и следи известна хронология когато става дума за твои проблеми,болести,случки,ем� �ции и т.н....кое как ти влияе,с кое чувство как да се отнасяш,чети и други подобни на твоите истории за да видиш нещата от друга гледна точка и горе долу това е в основни линии.

[LovelyGirl]

Най-големият ми страх е страх от болката.Просто изпадам в ужас,като си представя нещо страшно свързано с болка.Или като гледам филми,в които има побой.Не говоря за обикновените екшъни..
Един единствен път съм виждала побой над едно момче пред дискотека и беше нещо ужасно.Умрях от страх направо,а дори не познавах момчето

[RaI4etO]

Най-големия страх,който изпитвам е от това,че с всеки изминал ден хората стават се по-прости и завистливи. Не се вживявам нито във филми,нито в книги,имам много силна психика,но самата мисъл,че простотията малко по малко завладява света ме ужасява до крайна степен.

[H8MACHINE]

Незнам що, ама винаги съм си мислел, че ще умра като ме блъсне кола

[Liar]

Първото ми впечатление от този твой коментар че първо много се вживяваш,изпитваш вътрешен страх от настоящето.
Успокой се малко и не впрягай прекалено много сериозност,животът преебава всички ни!Оптимизмът в много случаи съм ставал свидетел как води след себе си другата крайност с пълни сили.
Живота си е живот...нормално е да се случват кофти неща и да се случват хубави неща.Радвай се на хубавото и не се отпускай прекалено много защото зад всеки ъгъл се крие кофти случка,но когато се случи нещо кофти просто стискаш зъби и се бориш,без да влагаш някакъв прекален драматизъм,трагизъм,хипер оптимизъм и хипер песимизъм.
Гледай на нещата по реалистично и следи известна хронология когато става дума за твои проблеми,болести,случки,ем� �ции и т.н....кое как ти влияе,с кое чувство как да се отнасяш,чети и други подобни на твоите истории за да видиш нещата от друга гледна точка и горе долу това е в основни линии.

Благодаря за подкрепата,прав си в това,което казваш.Трудно е изпълнението,когато човек вече има изграден мироглед,но да,това е положението.

[padnaloblak]

аз пък наЙ-мразя филми със змии .. като гледам такива имам чувството че ми пълзят по краката

[themusicinme]

Един познат психолог ми каза, че страхът е илюзия и да си повтарям всеки път, когато получа страх от нещо. Че е в главата ми, а действително не съществува. Имам страх от смъртта За мен, за близките ми, за познатите ми. Мсиля за нея всеки ден (а не го искам) и като че ли се опитвам да съм подготвена, когато дойде. И това ме кара да се чувствам странно и гадно. Понякога се отърсвам, но е за кратко. Имам страх от погребения, най-вече от ковчег! Сигурно изглеждам зле, но споделям просто. Иначе всичко ми се отразява върху психиката. Понякога чуждата болка ме завладява... Имам и др страхове, недоверие към животните ( с изключение на котката). Но не се замисляйте в думите ми, да не ви прихване, че е гадно. Но опитвам се да се справям и така. Само споделих.

[Kman]

Лекът - непукизъм!

[DimovB]

Не.

[KimBerLy1912]

Гледала съм много подобни филми... Най-тъжните,и най-хубавите бяха "Незабравимата" и "Моят живот"...
И не,не ме страх от болести,катастрофи,катакли зми и прочее...
Не вярвам много във съдбата,но все пак "Ако ти е писано да се удавиш,няма да се обесиш.." : )
Имам някакво вътрешно усещане,че ще претърпя катастрофа-досега не съм,не знам смъртоносно ли ще е,кво ли...Обаче така го усещам..И не ме е страх..
Също си мисля,че няма да живея още много,или поне че няма да доживея 30,и че никога няма да мога да имам деца .. (а толкова много искам )
Сега съзнавам колко тъпо звучи тва..Най-малкото тъпо...и невероятно..И някои може да си кажат тая не е добре или че се вкарвам във филми...
Е дано да е така,просто имам такова усещане за себе си,не знам защо,наистина така го чувствам...
АЗ самата не вярвам в такива простотии,и все пак в себе си така се чувствам...
Бъдещето ще покаже... : ) Ще поживеем и ще видим..
От коя тема тръгнах,та на коя се оказах....
В пряк отговор на основния въпрос-не ме е страх от болести,катастрофи,внезапн а смърт и така нататъка...Живейте,че живота е един... : )
ПС:Дано няма някой също толкова побъркан колкото съм аз и да започне да спори,че човек се преражда..
Че знам ли... За първи път влизам в тоя раздел

[WickerMan]

Да, но мисленето по въпроса, какво би било, ако това нещастие се случи на мен трае 5 минутки, докато гледам сцената и малко след нея, после ми минава и повече не се сещам за това

+1 даже 5 минути са много

[Unendlich]

Не, не съм стигала чак до там, надявам се и да не стигна...

[StepUpFenka]

да , незнам какво е това при мен , но хем трудно заспивам нощем (нощна птица съм си) , хем изпитвам голям страх от тъмното направо е неописуемо гадно ,защото все трябва да мъкна ня`кви фенери със себе си и да спя на светнато ... ужасна работа

[YouDontKnowMe]

Избягвам да гледам такива филми ... Явно съм наплашена от малка.
Имам моменти , в които се появяват много страхове.
Страх ме е от тъмното. Страх ме е да спя сама. Имам лека форма на хипохондрия и клаустрофобия. Страх ме е от хората по улиците. Непрекъснато се оглеждам , да не изкочи някой луд. Преди имах страх да заспивам, защото сънната парализа отшумяваше понякога по-бавно и много пъти ми се е случвало да не мога да мръдна. Страх ме е да вляза в училище (понякога). Понякога ме е страх от всичко.
Така, като ме удари някаква депресия и започвам да изпитвам ужас от всичко.
Иначе, когато съм спокойна, тези страхове не се появяват често.Само вечер, преди да заспя.