- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Страхове от болести/катастрофи,фобий и тн.
болестно състояние е,да.Първоначално написано от BurningDesire
и е много мъчително да имаш някаква фобия.
и това според мен не е точно до слаба психика,защото мога да гледам как измъчват хора,например,да стоя на огроомни височини,да стоя дълго под вода,без да мога да плувам и т.н,но вляза ли в асансьор,чувствам че сърцето ми ще спре.
а ако умра някой ден..е трябвало да умра,не си затормозявам психиката с мисли от рода на ''ако се разболея от рак.. ако се разболея от СПИН..'' и т.н.
живея сега,а като умра,тогава ще мисля.
Аз имам някаква фобия от буболечки и паяци..
Макар, че напоследък не съм ги мяркала наоколо и май си внушавам, че не ме е ''страх'' от тях вече Ама лятото като плъзнат, ще видя..
Иначе филми не могат да ми въздействат по такъв начин.. При мен така действат книгите..
Веднъж четох една книга в края на която момичето и момчето вече станали мъж и жена (в книгата се обясняваше невъзможната любов).. как двамата тръгвам към сватбата си и докато пътуват мъжът претърпява катастрофа и след това в болницата умира.. Това ме наведе на размисли...
Страшното става,когато не можеш да се позовеш на знанията си и не можеш да намериш обяснение...Ето това е,което ме плаши наистина много.Фобии нямам,филми ми въздействат за ден-два,хубавото е,че след това забравям.Най-странното е,че изобщо не допускам на мен или на някой от близките ми да се случи нещо лошо...И когато се случи ми дойде като гръм ясно небе...Това моето май е нереален оптимизъм,имаше си точно понятие,но не мога да се сетя в момента...Първоначално написано от Kman
Първото ми впечатление от този твой коментар че първо много се вживяваш,изпитваш вътрешен страх от настоящето.
Успокой се малко и не впрягай прекалено много сериозност,животът преебава всички ни!Оптимизмът в много случаи съм ставал свидетел как води след себе си другата крайност с пълни сили.
Живота си е живот...нормално е да се случват кофти неща и да се случват хубави неща.Радвай се на хубавото и не се отпускай прекалено много защото зад всеки ъгъл се крие кофти случка,но когато се случи нещо кофти просто стискаш зъби и се бориш,без да влагаш някакъв прекален драматизъм,трагизъм,хипер оптимизъм и хипер песимизъм.
Гледай на нещата по реалистично и следи известна хронология когато става дума за твои проблеми,болести,случки,ем ции и т.н....кое как ти влияе,с кое чувство как да се отнасяш,чети и други подобни на твоите истории за да видиш нещата от друга гледна точка и горе долу това е в основни линии.
"Митът за Христос ни свърши много добра работа..."Папа Лъв Х
"Верните слова не са красиви, красивите слова не са верни." Лао Дзъ
"Това което не ме убива,ме прави по-силен"Ницше
http://bezbog.blogspot.com/
Най-големият ми страх е страх от болката.Просто изпадам в ужас,като си представя нещо страшно свързано с болка.Или като гледам филми,в които има побой.Не говоря за обикновените екшъни..
Един единствен път съм виждала побой над едно момче пред дискотека и беше нещо ужасно.Умрях от страх направо,а дори не познавах момчето
Понякога поставяш стени около себе си
не за да отблъснеш хората,
а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие.
Най-големия страх,който изпитвам е от това,че с всеки изминал ден хората стават се по-прости и завистливи. Не се вживявам нито във филми,нито в книги,имам много силна психика,но самата мисъл,че простотията малко по малко завладява света ме ужасява до крайна степен.
Незнам що, ама винаги съм си мислел, че ще умра като ме блъсне кола
Не щем Mаc Donalds,не щем KFC ,не искаме вашите шибани храни!!! Дайте ни кръчми ,народни механи и в тях да си ходим с български жени!!!
Благодаря за подкрепата,прав си в това,което казваш.Трудно е изпълнението,когато човек вече има изграден мироглед,но да,това е положението.Първоначално написано от Kman
аз пък наЙ-мразя филми със змии .. като гледам такива имам чувството че ми пълзят по краката
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!
Един познат психолог ми каза, че страхът е илюзия и да си повтарям всеки път, когато получа страх от нещо. Че е в главата ми, а действително не съществува. Имам страх от смъртта За мен, за близките ми, за познатите ми. Мсиля за нея всеки ден (а не го искам) и като че ли се опитвам да съм подготвена, когато дойде. И това ме кара да се чувствам странно и гадно. Понякога се отърсвам, но е за кратко. Имам страх от погребения, най-вече от ковчег! Сигурно изглеждам зле, но споделям просто. Иначе всичко ми се отразява върху психиката. Понякога чуждата болка ме завладява... Имам и др страхове, недоверие към животните ( с изключение на котката). Но не се замисляйте в думите ми, да не ви прихване, че е гадно. Но опитвам се да се справям и така. Само споделих.
Лекът - непукизъм!
"Митът за Христос ни свърши много добра работа..."Папа Лъв Х
"Верните слова не са красиви, красивите слова не са верни." Лао Дзъ
"Това което не ме убива,ме прави по-силен"Ницше
http://bezbog.blogspot.com/
Гледала съм много подобни филми... Най-тъжните,и най-хубавите бяха "Незабравимата" и "Моят живот"...
И не,не ме страх от болести,катастрофи,катакли зми и прочее...
Не вярвам много във съдбата,но все пак "Ако ти е писано да се удавиш,няма да се обесиш.." : )
Имам някакво вътрешно усещане,че ще претърпя катастрофа-досега не съм,не знам смъртоносно ли ще е,кво ли...Обаче така го усещам..И не ме е страх..
Също си мисля,че няма да живея още много,или поне че няма да доживея 30,и че никога няма да мога да имам деца .. (а толкова много искам )
Сега съзнавам колко тъпо звучи тва..Най-малкото тъпо...и невероятно..И някои може да си кажат тая не е добре или че се вкарвам във филми...
Е дано да е така,просто имам такова усещане за себе си,не знам защо,наистина така го чувствам...
АЗ самата не вярвам в такива простотии,и все пак в себе си така се чувствам...
Бъдещето ще покаже... : ) Ще поживеем и ще видим..
От коя тема тръгнах,та на коя се оказах....
В пряк отговор на основния въпрос-не ме е страх от болести,катастрофи,внезапн а смърт и така нататъка...Живейте,че живота е един... : )
ПС:Дано няма някой също толкова побъркан колкото съм аз и да започне да спори,че човек се преражда..
Че знам ли... За първи път влизам в тоя раздел
+1 даже 5 минути са многоПървоначално написано от miloto_girl_4e
The shadow of the wicker man is rising up again!
http://www.hanovete.com/?recruit=2H85550
Не, не съм стигала чак до там, надявам се и да не стигна...
да , незнам какво е това при мен , но хем трудно заспивам нощем (нощна птица съм си) , хем изпитвам голям страх от тъмното направо е неописуемо гадно ,защото все трябва да мъкна ня`кви фенери със себе си и да спя на светнато ... ужасна работа
Избягвам да гледам такива филми ... Явно съм наплашена от малка.
Имам моменти , в които се появяват много страхове.
Страх ме е от тъмното. Страх ме е да спя сама. Имам лека форма на хипохондрия и клаустрофобия. Страх ме е от хората по улиците. Непрекъснато се оглеждам , да не изкочи някой луд. Преди имах страх да заспивам, защото сънната парализа отшумяваше понякога по-бавно и много пъти ми се е случвало да не мога да мръдна. Страх ме е да вляза в училище (понякога). Понякога ме е страх от всичко.
Така, като ме удари някаква депресия и започвам да изпитвам ужас от всичко.
Иначе, когато съм спокойна, тези страхове не се появяват често.Само вечер, преди да заспя.
http://save-darina.org/
ПРОДАВАМ бижута по 2лв !!! -> http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=362666