тва с бутането на някви неща върши работа...миналата година си ахресах един сладур от музикалния магазин в моя квартал.И ме беше срам да го заговоря.И един ден както си разглеждах "уж" някакви дискове минах две крачки назад и съборих 2 щанда с дискове ама наистина беше без да искам.Момчето дойде при мен,аз мусе извиних около 148 пъти,след което той ме покани на кафе "...заради любезността ми..." добре,че не бях изпочупила дисковете,че иначе такова кафе щях да видя