Не изразявам общо мнение , но ето една по различна гредна точка....

Когато някой реши , че има повод да се прикрати живота , колкото и това да не е негово право, се самоубива заради себе си , заради причините си , нещастието си.Тогава се тровят с хапчета например...няма публичност , никой не е нужно да разбира , че съм умрял/а.

Когато обаче във всичко това е намесена и самотата , загубата , малтретирането , тогава следват по фрапантни форми - рязане на вени е много драматично да се види от страни и привлича вниманието , скок от тераса , от някакъв балкон от високо , от мост в река , достатъчно публично и драматично за да привлече вниманието на хората , да съжалят този човек....

Имам колега , който е висша форма на самота , и всеки път като започне разговор решава да сподели с всички как иска да се самоубие като скочи от терасата или си клъцне гръкляна....Привлича вниманието....За радост на родителите му той си е жив и здрав...

Суицида винаги трябва да се приема сериозно....Ако някой сподели такива мисли с вас не го отрязвайте , не се подигравайте , приемете го сериозно...Че ще вземе да го направи и става лошо...