Здравейте нека разкажа и моита случка.Случайно се разкарвахме с приятели и влезнахме в 1 магазин за дрехи до тук нормално,но продавачката ме погледна с такъв изпепеляващ поглед и такава усмивка която трудно се описва.Таква усмивка не бях виждал през живота толкова красива и нежна няма как да се засмееш и ти.Разглеждах аз блузките а тя отсреща с грейнала усмивка и мила.Незнам какво усетих влизаха други клиенти но не им обръщаше грам внимание,нито им се усмихваше.Примерих едни панталони оказаха са доста мънички тя се засмя и ми каза ставаш за мадама Говорихме си доста даже не помня какво вече .Разгледах всичко но въобще не ми се тръгваше.Тръгнах си тя ме изпрати отново с усмивка,после бях толкова много ядосан на себе си че ми идваше да си ударя някаде главата.Казах си нова е нормално е да се усмихва,сигурно си има някой по-добър,неставам за нея.
Дайте ми съвет от една страна ми е конфузно сигурно си внушавам,но от друга аз нямам думата а .