Миналата година бях адски отчаяна от едно момче, направо си ми беше разбило сърцето и един ден след училище просто ей така отидох и си подстригах косата с 20 см. На следващия ден вече горчиво съжалявах, но поне се научих да ценя косата си. Преди все се нервех, че не стои както искам, обаче е по-добре да я има, отколкото едва да ми стига раменете.
Пък и при мен цялата работа беше безсмислена, защото нито го забравих, нито успях да сложа край на някакви отношения...даже за мое щастие по-късно тръгнахме и сега сме заедно вече 7 месеца ;p
