Еми не е нищо толкова сложно, че да пада толкова чудене. Нали като скъсаш с някой и мине т. нар. от мен депресионен период трябва да тръгнеш да търсиш ново мъжленце => почваш пак процедурите: гримиране, прическосване, лакиране... бла бла бла... всички женски глезотии. Като малка винаги съм била с къса коса и от пети клас насам си я пускам да върви дълга. В момента, 5 години по - късно ми е до раменете. Та.. един вид късата коса е най - голямото наказание за мен. Един път, преди години се бях надъхала в отчаянието да си подстрижа сама косата. Добре, че не ми стискаше!!!