Цитирай Първоначално написано от sh3_1s_7h3_0n3
Но Кремче, при теб изглежда сякаш искаш да се омъжиш заради другите. Гледаш тях и се депресираш и комплексираш... Не гледай тях, а себе си. След време те ще страдат и ще се тюхкат, ако са го направили прибързано и необмислено. Още повече когато притискаш един човек, той толкова повече ще бяга от идеята за брак. И накрая цялото това "дуднене" ще му писне и няма да остане нито любов, нито страст, нито връзка, камо ли брак. Ти може да го искаш, но това е 'бракосъчетание' между двама... и ако Той не се чувства готов, ти не можеш да го накараш на сила или да го 'убедиш', че 'така трябва', или изобщо да му 'внушиш', че му е време. Той трябва да го усети, Той да го поиска, още повече след като знае желанието ти. А не накрая да се съгласи от 'немай къде', за да ти угоди. Ако той не се вижда като съпруг и мисълта за това го плаши... какво можеш да направиш ти? Освен да изчакаш 'да му дойде времето'. А това, че останалите се били заженили... тяхна си работа. Всеки сам определя живота си.

Сега остава да започнете ежедневно да се карате за това... и язък за хубавата ви връзка.
Абсолютно си права. Просто ми е трудно да съм без него. Решили сме скоро да заживеем заедно, а след 1-2-3 годинки да се бракосъчетаем. Деца....след 3-4 години. Просто ми писна да чакам, да протакам, да мечтая за това. И не, няма да го направя заради другите, а защото наистина искам да съм с него. Просто ме е яд, че всичко живо в бели рокли, а аз не....
А колкото до повтарянето-навивам се, че няма повече и 3-4 месеца държа, а после като се почнат сватбите и не мога да изтрайвам вече