И аз напирам за брак с моя. След 2 сидмици ми е държавния изпит иш после ме поема живота нанякъде. Искам ориентир, пристан, убежище за нас.......а той не иска. Ходим вече близо 4 години обаче. И все пак, въпреки че си умирам да се обвържа, да се видя в бяла рокля, да вдигна сватба за чудо и приказ, смятам че съвместното съжителство поне 1 година преди това е абсолютно задължително. Не сте много време заедно, а нещата са твърде различни, когато имате общ бюджет, когато се чудите какво да ядете днес, когато се карате за дистанционното.....Трябва време да нагодите навиците си. Та ние с него дори нямаме еднакав навик за хранене. Той яде, когато си иска, сам в хола на табла, а аз съм свикнала да чакам цялото семейство, да седнем всички около масата в трапезарията, да си поговорим за отминалия ден......Дръж на своето. Ако се обичате, какво значение ма дали сега или след 1 година ще сложите подпис. Нима като делите 1 покрив, не сте семейство?
И още нещо-ако искате да сте заедно, бъдете, но сами. не тя да дойде у вас, където има 20 роднини, а още по-малко ти у тях, където няма да с чувстваш комфортно. 1 ново семейство се създава начисто. Успех!
П.С. не й се сърди. Просто жените на определена възраст искаме вече дом, семейство и деца.......искаме да сме закриляни, искаме сигурност. Това е нещо естествено.
П.С.2 ние с моя сме на по 23 и той мисли, че сме млади, а аз- не!