- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Да видим дали ставам...
Гняв
Очите черни всичко казват.
Очите черни не знаят да мълчат.
Чрез очите лесно се разкриваш,
лъжата непозната е за тях.
Очите гневни рядко се усмихват.
Очите гневни,те горят!
Бушуват,стенат и крещят...
Те горките много са видяли.
Да разказват могат също.
Но дали някой ще ги разпознае
из останалите други и различни...?
Дали може да ги разбере?
Да страда с тях,да ги обича?
Дали вяра може да им вдъхне,
за да гледат те различно?
Истина
Истина ли е,не зная.
Но пак без теб се осъзнавам.
Истина ли е,не зная,
но пак надеждата я няма.
Сън или реалност,
но болката не спира.
Сън или реалност,
сърцето ми без теб умира...
Очите ми не виждат вече рая,
в който ти заведе ме тогава.
Край.Душата ми я няма...!
Истина ли е,не зная.
Съма съм,но
ще се оправя!
Букетът
Червени рози ти ми подаряваш.
Червени рози,но с бодли.
Дали това е знак,
че ме оставяш или
обичта,която ми дължиш?!
Къде си ти,когато имам нужда?
Къде си ти,когато
пак не мога да заспя?
Освен в мислите ми,
теб те няма...
Но след дълго пак се връщаш ти.
Ти,който ме остави,
а трябваше да си до мен.
Ти,който с красивите си думи,
пак опитваш да омаеш мен.
Аз,която толкова те чаках.
Аз,която вечно щях
да те обичам.
Аз,която в думите ти
не повярвах,защото
явно ти не си различен.
Букет червени рози
ти подарявам,но не
от голямата си обич.
Букет червеи рози ти подавам,
за да ти кажа само
СБОГОМ!
Е?Как са?
Букет червеи рози ти подавам,
за да ти кажа само
СБОГОМ!
![]()
Грешка при печатането, ама червеи-рози звучи толкова хубаво, би могла да го използваш завбъдеще, хъхъ. Иначе доста клиширани образи, което е кофти, загрозява ги.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
На мен ми допаднаха страшно много, страхотни са![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Харесва ми "Истина".
А относно "Гняв", нещо не мога да го вдена..
" Червени рози ти ми подаряваш.
Червени рози,но с бодли.
Дали това е знак,
че ме оставяш или
обичта,която ми дължиш?! "
Е туй е хубаво написано. Има потенциял в теб, но мисли как да го развиваш! Абстрахирай се от вече прочетеното ( до колкото успееш де то на 100% ще е трудно)
Залез
Денят завършва и
залезът красив пристига.
Колко нежен той изглежда
и как плахо,бавно
към земята свежда,
своите червени цветове.
Как измамно ме приканва,
да го стигна и докосна,
да се скрия тайно с него,
някъде далеч от тук...
Искам да усетя топлината,
да почувствам тишината...
Ето,сякаш той лъчите спуска,
но не към мен,
а към безкрайната тъма.
И виждам как изчезва бързо,
разкривайки свойта красота.
Студени сълзи
Красиви очи има това момиче,
но от тях сълзи се стичат.
По лицето топло и прекрасно,
студените сълзи изпъкват ясно.
Те тръгват надолу към устата
и тя усеща соленината.
Но защо ли са толкова студени...?
Тя тайничко надяваше се,милата,
вратата да се отвори и да попадне
в обятията на любимия.
Спомни си как заедно прекарваха деня,
как ласките му тя попиваше като гъба.
Цял ден устните им се сливаха в едно
и мъката тогава беше нещо незначително.
Спомни си тя и вечерта,в която
заедо прекараха под звездите.
И как името й шепнеше в нощта
и как целуваше я диво и
безспирно...
Но защо съдбата толкова е лоша?
Плачеше с глас момичето красиво.
Сърцето му за нея биеше
и той обичаше я,
и никога не криеше.
Но нали несправедлив живота е
понякога-отне й го и
той почина.
Сега сърцето му студено е
и нивга вече няма да забие!
За това и нейните сълзи са
толкова студени,колкото
сърцето на любимия...
Но всяка нощ,той навестява я
в съня й...
И тя не иска никога да се събуди.
Но ето,че очите се отварят
и сълзите отново се повтарят.
Ъх... и такива много често се срещат,но...![]()
всичките ми допаднаха БРАВО за мен са много добри поздравления продължавай да пишеш защото имаш талант .. пускай още да ги видим![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
ToBa noc/\eHoTo e RUlzZzZ u Bc ocTaHa/\u
+1Първоначално написано от LaDy^DaQnA