Студени сълзи

Красиви очи има това момиче,
но от тях сълзи се стичат.
По лицето топло и прекрасно,
студените сълзи изпъкват ясно.

Те тръгват надолу към устата
и тя усеща соленината.
Но защо ли са толкова студени...?

Тя тайничко надяваше се,милата,
вратата да се отвори и да попадне
в обятията на любимия.

Спомни си как заедно прекарваха деня,
как ласките му тя попиваше като гъба.
Цял ден устните им се сливаха в едно
и мъката тогава беше нещо незначително.

Спомни си тя и вечерта,в която
заедо прекараха под звездите.
И как името й шепнеше в нощта
и как целуваше я диво и
безспирно...

Но защо съдбата толкова е лоша?
Плачеше с глас момичето красиво.

Сърцето му за нея биеше
и той обичаше я,
и никога не криеше.

Но нали несправедлив живота е
понякога-отне й го и
той почина.

Сега сърцето му студено е
и нивга вече няма да забие!
За това и нейните сълзи са
толкова студени,колкото
сърцето на любимия...

Но всяка нощ,той навестява я
в съня й...
И тя не иска никога да се събуди.

Но ето,че очите се отварят
и сълзите отново се повтарят.


Ъх... и такива много често се срещат,но...