О, ето че ми писал пак,
мъжкия котак.
Аз котараци много обичам
с ориз ги двойно препичам.
Войната, ако само ще е словесна,
да съм спокоен мойта е лесна.
Ще спориш, ама със кого?
Ясно кой ще избере – никакво “дано”!
И все пак защо ли не встъпя в битка с теб аз,
за пореден път намеренията си сериозни да покажа,
себе си пред русалката ни дивна,
(и съгласен) палава, игрива да докажа.
Да встъпя в битка за нея съм също винаги готов,
макар и на пръв поглед сравнен с теб,
да съм още потребител доста нов.
Пък има и ти още да ядеш .. хлеб.
След туй стига ми и тази награда
да каже тя “о, той в битка за мен се не дава!”
пък макар и сърцето и да принадлежи на друг,
поне ще си тръгна с достойнство оттук.
Как беше, помниш ли –
Упорний бой с упорство го води!
Па ако паднеш, то със чест падни ти
По-харно победи!

Но преди да започне същинский форумен бой,
упомени изрично какви са правилата на играта,
та да бъде макар и лют, честен той,
при все че мисля си сега
и мога уверено да потвърдя
още от най-древни времена
за подобна война – няма правила.
Но добричък днес съм аз,
Реквиема Моцартовски слушах допреди час,
затова нека сега – първом да се с врага съобразя.
Чакам да ги упоменеш,
чакам, аз съм винаги готов
с голям, отразяващ слънцето.. пищов.
Срещал си го вече погледът орлов.
А ти? (и тук вероятно дълго се мълчи)

P.S.: и докато тук ний с тебе рима след рима редим,
а после Ваня в Skype-a зорко следим,
за контрольори това мръсно племе,
низвергнати от всички – тийна говори
рими реди, още малко ругатни,
но има ги още – уви,
и за atakabg, което ме кара да се запитам сега
Кака Крем къде ли е?
Вече стотний ден тя неуморно учи, учи,
а как желал бих тука да се включи.