Здравейте. Ето че дойде времето и аз да пиша тук.. Та искам да споделя нещо, което ми тежи и ако не го споделя, не знам просто ще полудея, трябва ми съвет...

Преди няколко дни се запознах с едно момче от irc, в последствие си писахме и във skype. Започнахме да си пишем и говорим и много добре се разбираме на моменти.. но на моменти.. както сега незнам защо, но се караме " буквално за глупости" :[ За 5 дни се скарахме сигурно поне 3 пъти.. Поне хубавото е че бързо му минава и че все някак се оправяхме.. Та значи конкретно за вчера, бяхме се уговорили да се видим в София след изпита ми.. и Тогава нали намерихме се , видяхме се.. и да си кажа чесно зарадвах се.. Бяхме известно време сами Усетих че се притесняваше от мене, но пък аз гледах да го предразположа да не се притеснява Но най красивото беше когато трябваше да си ходя и когато наще дойдеха да ме вземат от София и го приеха много добре в смисъл говориха си, дори повече говориха те с него , отколкото аз с него И после точно когато трябваше да си тръгваме.. той изведнъж ме гушна един такъв леле и аз го гушнах някак си, все едно света беше изчезнал за няколко секунди... : ))) не исках да ме пуска ама нямаше как, защото и той трябваше да си ходи И супер много яко ни стана сигурна съм че и той много се е зарадвал, дори след това като тръгнах ми звъна да ме пита дали съм се прибрала и да му звъна щом се прибера

И така аз се прибрах звънах му, т.е. му цъкнах стрела, и седнах една такава радостна.. да си попишем И до вечерта беше супер всичко но после.... се скарахме... Аз се опитах да предовратя караницата, казах му че все пак съм станала за изпита ми в 5 часа сутринта, тежко ми беше, и когато вечерта ми се доспа.. трябваше да си легна но не исках да го оставям сам, той сам ми каза щом ти се спи лягай, ама аз пък се заинатих ии.. останах.. и после цялата вечер някак си той като че не ми пишеше толкова, намали чата.. въобще не говорихме , макар че няколко пъти го помолих да отворим разговор , защото е по-удобно.. той нищо не направи, незнам защо.. и после в един момент, някак си замислих се, той си седеше в оня тъп чат (Irc) аз го чаках в скайп с едва отворени очи да ми пише, той си пишеше тук там.. а аз какво? И се осъмних дали на срещата изобщо ме е харесал.. и го нападнах, казах му го това... незнам защо... той се ядоса , отрече го, каза че съм изкала да го разкарам о.О ;( и взе че излезна преди да му кажа каквото и да е... сега от тогава (вечрта) до сега 10.10 часа.. не ми е пуснал дори една стрела.. Не можах да спя, като хората... Усещам че започвам да се привързвам към него.. и не искам да го оставя да си отиде ;(... Чуствам се супер гадно от вчера, направо не знам как можах така да се осъмня в него :[ ...... ...

Моля ви за две неща, кажете ми днес той е на работа и как да му се извиня защото не знам какво да напиша, какво да му кажа,... каквото и да напиша ми се струва че е сухо и безмисленно... и другото което е, щом си направи труда да дойде вчера и дори си изпусна изпита заради мене, това значи ли че държи на мен и че е възможно макар да се караме толкова много, все пак да има чувства към мен, и да ме обича ?

П.П.
Аз съм на 19год. ставам на 20 след точно 4 дни, а той стана миналия месец на 21 год.
И моля без гадни коментари, запазете си ги за себе си.