Рядкост... в смисъл, рядко се случва на даден човек, а не, че единици имат възможността да я изпитат...
Аз мисля, че се случва един път в живота... един път гори с такъв пламък и луда страст, любов за която би изневерил на себе си, мислейки за общото благо...
Тя може да бъде нааааааай-прекрасното нещо, което може да се случи на човек, да го извисява, да го изгражда, да го изпълва, да го прави щастлив...
...или точно обратното, да го срути... да унищожи света му...

Зависи колко силен и приспособим може да бъде човек... ако е достатъчно гъвкав и се намества на всяка ситуация, може да седи на земята, без да лети в небесата... така хем няма да взима въпросното чувство много сериозно, с особена важност(1во място)... хем си знае, че има нещо, което го прави щастлив. Така стъпал здраво, човек би бил подготвен и за подрязването на крилцата, което евентуално би се случило на хвъркащите... 'очаквай неочакваното'
...май себе си описах...

объркано е сякаш...