Напоследък се поскарваме много, макар че вече сме една година заедно и неразбирателствата трябва да са се изчистили. Може би и сме поизнервени - и двамата в момента имаме натоварващи ангажименти, но определено по-трудно толерирам факта, че когато му кажа нещо, когато го помоля, той прави обратното. Че не уважава по незнайни причини един от най-близките ми приятели. Че неговите приятели са отпуснати и по-разхайтени по поведение и мислене (слава Богу, той не е!). Като цяло, глупости. А и аз не съм от най-търпеливите. Едно време правих компромиси спрямо него, но тогава бях хлътнала до уши. Сега съм по-малко склонна, защото вече не съм с розови очила и виждам какви грешки прави спрямо мен и спрямо нас. Държа на него, но трудно се примирявам. Май от там идва всичко...