Едно положителна тема

[Pliok0019]

Получава ли ли сте помощ от непознат, случайно срещан човек? В момент, когато ви е било трудно, подкрепял ли ви е някой, който най-малко сте очаквали?

Преди няколко дни се видях с един приятел. Той ми разказа, как докато е бил на един концерт, ужасно разочарован от това, което му се е случило, седял сам и при него дошъл някакъв. Поискал запалка от него и му предложил да поговорят... Така се сприятелили. Непознатият му дал съвети и направил нещо, което наистина му помогнало.... изслушал го.

Преди онзи ден седях с един приятел в КФС. При нас дойде едно изключително красиво, но много тъжно момиченце, което продаваше картички. Беше облечено много бедно... Ние купихме всичките й картички и я поканихме да хапне с нас. Тя ни разказа, как е принудена от 10 годишна да работи (в момента тя е на 13), как миналото й е било ужасно и как бъдещето няма да бъде по-различно... Знам, че не сме й помогнали, но поне за 1 час тя не беше самотна и разочарована, а с хора, с които можеше да разговаря.

На мен също ми се е случало... Беше 3-4 през нощта и никой от приятелите ми не беше в Скайп, телефона ми не беше платен и нямах с кого да поговоря... А бях ужасно разочарована и тъжна. Потърсих някой, който е в режим "Скайпващ". Намерих едно момиче, запознахме се, писах й с часове... Тя ме успокояваше, даваше ми съвети, казваше ми, че всичко ще се оправи. Тогава аз отново повярвах в хората. През деня ми се обади, за да ме попита дали съм по-добре и с покана да излезем... До ден днешен й благодаря, защото наистина много ми помогна, в труден за мен момент.

Ако на вас са ви се случвали подобни неща - споделете ги. Вярата в доброто наистина помага.

[i'm so excited!]

случвало ми се е и тогава се почувствах още по-зле, защото подкрепа получих от непознат човек ,а не от приятел както бих искала, но както и да е.
много се бях скарала с приятеля ми за някаква глупост и супер обидена бях и просто си седях на една спирка, слушах музика, пуших цигари и циврих кифленската. дойде някакво много мило момиче при мене ,от нищото е така се появи, и ме прегърна и почна да ми обяснява как всичко ще се оправи цигара ми предложи. абе никога не съм предполагала ,че нещо такова ше ми се случи. половин час седях като тресната и не можех да зацепя кво става.
мило.

[donkihot]

винаги,когато ми е било криво..съм искала някой да ме изслуша...и много рядко съм намирала подкрепа...но найстина когато съм намирала...винаги е била от хора,от които най-малко о4аквам да ми помогнат. Хубаво е да има добри хора,не вси4ките ми приятели са истински...мислех за едни..да бе..истински,аз см в криза напоследък,а те ми правят още проблеми..е така напук..хванаха ме когато бях безпомощна и им споделих как се 4увствам...заради едно нещо,за което няма да ви занимавам..и знаете ли кво напрайха?? на следващия ден в кафето обърнаха думите ми срещу мен...Ч!! приятели!! то4но истинските ми приятели са много ама многоо малко,но са страхотни..а непознати?? старая се винаги когато мога да помогна на някой,било то от форума или на улицата..да го изслушам,да му дам каквото иска защото знам какво е да ти е криво и никой да не ти помогне! затва се дразня,когато някой по4ва да вини някой тук във форума за еди кво си.4овека е влезнал да му помогнем и изслушаме,а не да го нападаме налИ? но както и да е..и тук аз съм намирала изкл мн помощ..вижте в темите ми...по назад...мн пъти съм полу4авала подкрепа от тук,за което влизам и аз самата понякога...трябва да бъдем милосърдни и да помагаме на другите,защото както казват дръж се така със събеседника си,както искаш той да се държи с теб!

[Zveezdichka]

Не ми се е случвало подобно нещо, но бих го направила...
Бих поговорила с някой, винаги когато има нужда от нещо.
Непознат. Защото наистина чудеса се случват и можеш да срещнеш
истинска подкрепа в непознат, все пак приятелите ти може вече да ги познаваш. Но какво по - хубаво от едно ново запознанство, което не е разочарование? ^^

[Just_say_no]

Веднъж се бях скарала с наще и отидох на моста да си цивря там самичка. (от Бургас съм) И тогава дойде един мъж и почна да ме разпитва какво било станало дали съм била добре и разни такива. Обаче по едно време започна да се държи подозрително питаше ме дали съм владеела западни езицидали съм обичала кафе... кво го интересува ?!? Хвана ме за ръката и започна да ме стиска. А беше зима и нямаше кирлив човечец (т.е. ако се наложеше нямаше към кого да се обърна за помощ)...

От тогава не общувам с непознати.

[hahavteen]

В този форум се запознах с двама души които ми помогнаха неимоверно в мн трудни за мен моменти. С момичето не си пишем вече от 2-3 години а и тя спря да влиза тук. Кореспонденцията ни траеше само докато имах нужда от нея и нито тя нито аз сме се търсили след това но ще кажа само че и дължа може би живота си.
С един друг човек също се запознах в един друг форум и беше единствения човек който ме изслушваше и ми помогна да мина през мн неща. Все още си пишем и си помагаме (вече 4 години).
Иначе по улицата се запознават хора с мен но по-често те искат съвет от мен....

[Wrathchild]

Никога не искам помощ от непознат. Аз от познатите си рядко искам, какво остава за човек, който не е запознат със ситуацията.
Хората, на които имам доверие се броят на пръстите на едната ми ръка. Винаги съм се оправяла почти сама, много рядко да поискам помощ и смятам така да остане занапред.

[DeAd_LooSeR]

много малко са добрите хора като тези за,които говорите...на мен,примерно,не ми се е случвало,но можеби защото не съм била сама и толкова огорчена...имам 5 най-близки приятелки,които се рзличават една от друга,но много приличат на мен и винаги когато имам нужда от тях мога да ги потърся и те ми помагат.Естествено има моменти когато си мисля,че никой неможе да ме разбере.Тогава просто ти поплаквам сама...Наистина е много хубаво,ако има повече като тези хора...готови да помогнат на човек в беда.Ако са повече светът може да тръгне на добре !
Не знам защо,но като прочетох темата единственото нещо за което се сещам от този тип...даже не е подобно,но...все пак бях много изненадана...Преди няколко години...била съм..3-4 клас ( сега ще съм 9ти) се прибирах от училище и по пътя видях един дядо с кошница ябълки...не знам какъв ми е бил погледът,но щом го пгледнах,както и кошницАТа той ми се усмихна име извика да ми даде една ябълка..Аз се почудих ( все пак е непознат!!! ),но отидох и когато ми я даде каза "Внучката ми е същата"...Да знам с нищо не ми е помогнал с нищо,но се почувствах много по-добре и бях по-щастлива може би....
стана май твърде дълго

[EritYy]

По добре да се довериш на непознат,отколкото на познат в някои моменти,защото понякога биваме предадени от хората,които най-малко очакваме.Немога да се сетя дали съм получавала съвети от непознат,но съм получавала съвети,от хора,за които най-малко съм предполагала че могат да ми помогнат.В един момент можеш да останеш сам и приятелтите ти,на които довчера си се доверявала и си помагала да се покрият.Лично аз се доверявам само на един човек,който знам че НИКОГА няма да ми даде лош съвет,този човек е майка ми...знам че от нея никога няма да бъда предадена,защото тя няма да ми завиди за нищо и няма да ме остави каквото и да става,сравнение с някои "приятелки"...

[NeLLy_BaBy]

Да така е понякога има смисал повече да се довериш на непознат. На скоро скасах с приятеля си и ми беше толкова тежко , защото скоро щяхме да направимгодина, но разбирам че и приятелката ми е очаствала в нашата раздяла. Е кажете от тва по гадно има ли. не стига че един човек те предава ами и втори. Така че понякога наистина има смисал да поговориш с непознат, не се познавате, но въпреки това може да ти помогне. Макар че досега не ми се е случвало да се доверя на непознат.

[maybelline]

Аз не съм търсила помощ от непознати, но съм съгласна че могат да са огромна подкрепа в труден момент. В моя случай просто имам двама прекрасни приятели към които мога да се обърна винаги за каквото и да е. Обикновено аз съм от "помагащите непознати". Понякога във форума, понякога пък се случва да видя човек на когото очевидно му е тежко и е сам. Отивам да си поговорим. Често завършва с приятелство между нас.
Хората имат нужда да се почувстват разбрани от някого. Фактът, че поне един човек те разбира, ти помага да преживееш трудните моменти, защото знаеш че има към кого да се обърнеш когато ти се струпат твърде много емоции.

[Still1ME1Still1HERE]

Незнам на мен ми става много гадно като видя момиче да плаче-става ми тъпо и на мен.Ако видя някое непознато момиче,което плаче веднага бих отишъл да го успокоя.А на познатите винаги съм готов да помогна поне с една прегръдка.

[DevilWish]

Така е
На мен пък в момент ,който мислих ,че съм загубена ми помогна учителката ми ,макар че после ми направи двойно гадно ,но както й да е ,все пак съм й благодарна ,защото незнам щях ли да съм жива сега.
Иначе никой непознат не ми е помагал ,но съм сигурна ,че ако видя някой ,който виждам ,че е наистина отегчен веднага ще помогна.
Един път едно момченце падна от дърво и едва не беше умряло ,колабираше ,защото си удари главата ,така се стреснах ,разплаках се ,спрях първата кола на улицата и питах за адреса ,обадих се на линейка /които дойдоха чааак след 20 мин. / ,пратих другото момче до тях ,за да извика майката на падналото дете . . . Абее правиш ли добро ,добро ще получиш

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

В момента не се сещам за случай, когато непознат ми е помогнал по начин, който да ме стопли (имаше едно момче, с което се запознахме в кофти за мен момент, изслуша ме, но в последствие взе да ме натоварва психически - все искаше да се виждаме, искаше нещо повече от приятелство, което не можех и не исках да му дам). Също и не си спомням аз да съм постъпила по такъв начин с някой непознат, за което леко се срамувам...
Все пак, радвам се, че наистина има такива хора. И искрено се надявам да стават все повече и повече, за сметка на егоистично и агресивно настроените.

{SeXy_BaBy}, учудваш ли се от реакцията на линейките? Един познат разказва как имало някакъв, очевидно подпийнал, човек на главната (!) улица. Вървял зад него. По едно време се чул тъп удар - онзи бил паднал и си ударил главата, откъдето течало кръв. Обадили се на бърза помощ, диспечера говорел невъобразимо мудно и спокойно, въпреки че му обяснили ситуацията. Когато най-сетне линейката дошла, някаква сестра слязла от там и взела да ругае пострадалия: "Пак ли ти бе?! Докога ще създаваш проблеми?! Цял ден ли ще се занимаваме с теб?!". Моят познат се намесил, сгълчал я, че вместо да му помогне (все пак има рана на главата, а кръвта му изтича), тя го хокала. Сестрата му се озъбила и на него. Не помня какво е станало в крайна сметка, сигурно са му помогнали. Но не мисля, че някой трябва да се впечатлява от лошата организация и лошото отношение на болниците.

[LadySunshine]

Научила съм се да разчитам само и единствено на себе си! Нямам нищо против мои близки да ми споделят проблемите си, да помогна, ако мога, но що се отнася до мен-никога вече!

[babity]

Никога не ми е помагал непознат, поне не в смисълът, в който вие го употребявате. В смисъл... аз трудно започнах да споделям с приятелите си, но предпочитам вече да споделям с тях, защото другото в глупаво. Обикновено си намирах някое еднкратно кошче за душевни отпадъци, кажа каквото ми е на душата, олекне ми и... толкова! Сега вече нещата се промениха и си подбирам отдушниците!

[krem4et0]

Не съм, но получих много яко разтърсване, което много ми помогна от човек, който меко казано не понасям....беше ми полезно, което тя ми каза, а и знам, че за миг загърби фактът, че ни е неприятно да си общуваме, за да ми даде съвет от позицията на по-зрял човек.

[krisiiiiito]

и аз също съм имала много трудни моменти и когато видя някой да тъжи ми става мъчно и на мен ... старая се да му помогна с каквото мога защото знам как се чувства ! а лично аз никога не съм искала помощ от непознат нито и непознатите са ми обръщали вниминие когато съм зле и ми е тежко говоря с близки и приятели а понякога искам да остана сама и да си поплача ... но по- добре е да споделяме болката си с някой който никога няма да ни предаде

[vamp]

Получава ли ли сте помощ от непознат, случайно срещан човек? В момент, когато ви е било трудно, подкрепял ли ви е някой, който най-малко сте очаквали?

Преди няколко дни се видях с един приятел. Той ми разказа, как докато е бил на един концерт, ужасно разочарован от това, което му се е случило, седял сам и при него дошъл някакъв. Поискал запалка от него и му предложил да поговорят... Така се сприятелили. Непознатият му дал съвети и направил нещо, което наистина му помогнало.... изслушал го.

Преди онзи ден седях с един приятел в КФС. При нас дойде едно изключително красиво, но много тъжно момиченце, което продаваше картички. Беше облечено много бедно... Ние купихме всичките й картички и я поканихме да хапне с нас. Тя ни разказа, как е принудена от 10 годишна да работи (в момента тя е на 13), как миналото й е било ужасно и как бъдещето няма да бъде по-различно... Знам, че не сме й помогнали, но поне за 1 час тя не беше самотна и разочарована, а с хора, с които можеше да разговаря.

На мен също ми се е случало... Беше 3-4 през нощта и никой от приятелите ми не беше в Скайп, телефона ми не беше платен и нямах с кого да поговоря... А бях ужасно разочарована и тъжна. Потърсих някой, който е в режим "Скайпващ". Намерих едно момиче, запознахме се, писах й с часове... Тя ме успокояваше, даваше ми съвети, казваше ми, че всичко ще се оправи. Тогава аз отново повярвах в хората. През деня ми се обади, за да ме попита дали съм по-добре и с покана да излезем... До ден днешен й благодаря, защото наистина много ми помогна, в труден за мен момент.

Ако на вас са ви се случвали подобни неща - споделете ги. Вярата в доброто наистина помага.

Нож с 2 остриета!Аз се регистрирах тук точно заради това,но пък поддържам анонимност за да не ставам за смях.Някои неща са много лични и не може да се говори за тях с познати