В момента не се сещам за случай, когато непознат ми е помогнал по начин, който да ме стопли (имаше едно момче, с което се запознахме в кофти за мен момент, изслуша ме, но в последствие взе да ме натоварва психически - все искаше да се виждаме, искаше нещо повече от приятелство, което не можех и не исках да му дам). Също и не си спомням аз да съм постъпила по такъв начин с някой непознат, за което леко се срамувам...
Все пак, радвам се, че наистина има такива хора. И искрено се надявам да стават все повече и повече, за сметка на егоистично и агресивно настроените.

{SeXy_BaBy}, учудваш ли се от реакцията на линейките? Един познат разказва как имало някакъв, очевидно подпийнал, човек на главната (!) улица. Вървял зад него. По едно време се чул тъп удар - онзи бил паднал и си ударил главата, откъдето течало кръв. Обадили се на бърза помощ, диспечера говорел невъобразимо мудно и спокойно, въпреки че му обяснили ситуацията. Когато най-сетне линейката дошла, някаква сестра слязла от там и взела да ругае пострадалия: "Пак ли ти бе?! Докога ще създаваш проблеми?! Цял ден ли ще се занимаваме с теб?!". Моят познат се намесил, сгълчал я, че вместо да му помогне (все пак има рана на главата, а кръвта му изтича), тя го хокала. Сестрата му се озъбила и на него. Не помня какво е станало в крайна сметка, сигурно са му помогнали. Но не мисля, че някой трябва да се впечатлява от лошата организация и лошото отношение на болниците.