От 1 година сигурно, откакто се запознахме не спирам да мисля за нея (изобщо не преувеличавам) като я видя направо незнам, като си говориме, и дори като ме погледне в очите.. нещо ми става се 1 ще припадна ... омекват ми коленете...
тъпото е , че аз съм абсолютен идиот и просто неможах да и кажа колко много я обичам... постоянно и правя комплименти и искам да си говориме, а като останем насаме, което се случва рядко искам да и кажа, че я обичам и да я целуна, но не искам да изям някой тупаник
много съм тъп, ама много МНОГО съжалявам, че не и го казах
казах само на 1 много добра моя и нейна приятелка, която и е казала, но... дали ме мисли за някой тъпак та за ваканцията замина при баба си в друг квартал.. преди това си писахме и ми каза, че ще ми звънне, за да излеземе, което ми беше единствената надеждичка, че нещо може да стане между нас
и днес разбрах, че е тръгнала с някъв.... като чух направо си излезнах... прибрах се и ... се разревах.. не съм си помислял, че ще стане заради момиче, но...
вие как мислите, като се видим да и го кажа ли в очите без значение дали е с някой или не дали може да си промени мнението или да си мълча и да се измъчвам още мноого време

дали това, че съм така се дължи на това, че не е с мене и просто искам да се докажа пред себе си или ... наистина я обичам