и моето откровение.. :)

[p0liner0]

не търся съвет. просто се питам какво ми става. Никога не съм задоволен. Когато съм заобиколен от момичета - искам още, когато имам пари - искам да имам най-много, ако купувам нещо искам да е най-недостъпното, когато разбера нещо искам да знам всичко за него. 99% от хората с които общувам имат високо мнение за себе си (определям самия мен като здраво стъпил на земята), мислят се за добри в това което правят, но за мен те са просто глутница глупаци, които несъзнателно се страхуват от мен (или пък съзнателно) и винаги оставят аз да вземам решения - това важи и за най-близките ми приятели. по този начин все едно съм сам.. Когато съм с момиче, съм отегчен от това че всички те без значение дали са богати, бедни, образновани, тъпи.. не могат да вържат едно смислено изречение. Когато тренирам в залата не искам да имам просто добро тяло - искам да съм като звяр.
След като си дам сметка, след цялото това искане от моя страна хората започват да ме мразят без да си го признават защото виждат че аз го мога а те не.. Но и това е причината поради която съм сам (това аз съм си го избрал).
Въобще възприемам определени хора като врагове, а други като стадо.. Знам че това не е правилно, но сякаш всяка тяхна постъпка или действие ми е ясно предварително. Спомням си че като малък не бях такъв, в тинейджърската ми възраст просто разбрах че единствено роднините ти ти желаят доброто, и се отчуждих от хората. Мога да бъда с всяко момиче с което поискам в своя град, но не го правя защото определям всички тях като тъпи..

когато се държиш с човек както трябва, той се опитва да ти се качва на главата.

по добре е да ги държа на мястото им, и да се чува моята дума, отколкото да симулирам разбирателство.

Евала за точно тези думи ! Жестоко си прав и ти свалям шапка. Виж някои ти казват, че си надут, други, че си максималист и прочие. Но ако ти сам незнаеш какво става, надали някой друг ще знае със сиурност. Може би трябва да се замислиш, дали точно така трябва да се отнасяш с твоите "приятели", или по-точно познати. Дали е по-добре да си сам и всички да те мрязят или може би ти трябва някой, приятел(ако може така да се нарече), на който да можеш да разчиташ в трудни моменти. А и хората са казали - Каквото дадеш, това ще получиш. В повечето случаи не е точно така, но винаги има и изключения.

А по въпроса, че хората те мислят за по-добър от тях - не ги мачкай, а се радвай, че те имат за номер 1