емм аз няма да нападам автора, само ще вметна, че в изповед.ком съм срещала не малко такива изповеди и авторите им го изяждат от наредби.. дали пък хората не са прави?

бих те посъветвала само да не се взимаш толко' насериозно така ще си и по-щастлив.. това ми го каза учителя по китара и наистина е прав..
може да си умен, красив, бла бла и къвто там си искаш, но ако много насериозно се взимаш.. отиде коня дай по-ведро, опитай се да се чувстваш като нормален човек! така другите може и да не ти завиждат, ами ще ти се възхищават, ако си толкова по-най от тях, но си земен и по-скромен (тва не значи да се оливаш в псевдо-скромност)

аз едно време бях най-добрата в почти всичко, с което се захвана.. едно време, не ми се разправя как си пропилях талантите.. въпреки всички успехи и огромния ми перфекционизъм, винаги съм била скромничка а у не съм се изтъквала (не казвам че го правиш), възприемах се като нормален човек.. наистина не обръщах внимание че имам доста възможности..
е, подхлъзнах се по едно време, почнах да се взимам много насериозно, ама как така как иначе тва нали съм аз моля ти се, възхищениет на хората изчезна, даже изчезна тва заради което хората уж трябва да ме уважават.. може да не ти е по темата, ама аз пак си изливам душата..
иначе мноо ясно че ще те мразят и ще ти завиждат.. възхищение будят благородни добри скромни хора, дето не се взимат мноо насериозно, айляк работа беее... весели усмихнати, поставят се на 1но място с другите, даже да не са! и така блестят защото реално могат много неща,но нямат изисквания към останалите (не чак толкова високи)
така можеш да си намериш страхотни приятели!
но трябва да го почувстваш, не да ти става цел..
успехи