Здравйте. В момента ме терзае един много сериозен проблем. Тази година ще съм 12 клас. И идва момента когато се счита счита че съм достатъчо голяма, за да поема смело по своя път. Но по важното е да направя големия избор. Самата идея да уча във Франция ( аз уча във френска гимназия)е било винаги нещо като мечта ( дори не цел). Нямам много големи фин възможности, но поне за първата година ще се намерят пари. В момента тази мечта се превръща в съвсем реална възможност. С интерес се ровя в интернет, справочници и др и си представям как уча в университет който се намира в старинна сграда с голям двор където има хора от всякакви националности... И изведнъж се връщам в реалността. Най-важното е : щастлива ли ще съм там? Няма ли да бъда самотна (въпреки хората които ще срещтна), няма ли носталгията да е болезнена? Но най-гадното за мен е факта че си имам приятел ( знам че може да звучи наивно). Наистина не мога да си представя как ще замина и когато се върна всичко ще бъде безвъзратно променено ( защото скайп не е достатъчен за 3 години). Това момче наистина ме прави щастлива.Познаваме се от няколко години и всеки ден е незабравим с него. Адски мн съм сее привързала и не си представям как просто си тръгвам от живота му. Любовта му е нещото което топли сърцето ми, а и той ми е най-добрият приятел и близък човек....Но той е 1 год по-голям и е твърдо убеден че не иска да учи в чужбина, не харесва Франция или с една дума ако би заминал това означава да погази мечтите си и амбициите си ( в бг). И това значи че пътищата ще ни се разделят Ние крояхме планове да живеем заедно, просто се рабираме и обичаме страшно мн. С една дума той е единственото което не мога да остава тук Не мога да зарежа всичко с лека ръка. А и ако замина....не се знае дали ще се върна Другият вариант е да заминем двамата ( но както казах той е решил да остане в бг) и единственият начин да бъдем заедно в чужбина е в Америка ( там е част от семейството му. Но Америка е твърде далеч и не бих искала да живея или да уча там Къде ли всъщност е щастието? Това да учиш в чужбина е шанс, който не е за изпускане....Но и да си намерил духоната си половинка и да зарежеш всичко....от това боли повече.