- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Нужно ли е да се правим на каквито не сме?
Винаги ми е било чудно, защо трябва, когато сме нарананени да казваме, че не ни пука....Погледнете например профилите в skype, когато 1 момиче е влюбено и има връзка се е написало Мацката на еди кой си или Ангелчето на незнам си кой, когато вече не са заедно, момичето става "Гадна кучка без сърце"...Защо, когато споделш на някой, че се чувстваш зле заради постъпката на някой спрямо теб, получаваш критики от рода на "много си зле, как може да плачеш за тоя идиот.." и пр...
Мисля, че е излишно да се правим, на каквито не сме и да не даваме воля на истинските си чувства само за да докажем някому нещо....
Кажете вие какво мислите![]()
То трябва да е така.Но в днешно време е като,че ли престъпление да не се правиш на някой.Ако не се правиш се едно си никой.Това поне аз наблюдавамПървоначално написано от Ms.SuNsHiNe ;
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.
Много си права, но за съжаление много малко хора го осъзнават... Е, все пак много от хората те преценят по това колко пари си дал за обувките си.. или за часовете пред огледалото, а не за това което говориш, така че.. важното е ние, които осъзнаваме това да се подкрепяме.
Мисля,че си много права!Първоначално написано от Ms.SuNsHiNe ;
Ако днес си нещастен не планувай щастието за утре,а направи нещо и се изкефи днес
просто в днешно време е така ако решиш примерно да излееш мъката си на някой в повечето случай вместо да получиш разбиране и съвет започват присмиване и обиди като как може да си толкова жалък да ревеш за момиче или педалче и тем подобни затова всеки се прави че не му пука поне пред другите за да не търпи обиди и критики това е начин на защита
Аз съм МОМЧЕ R.I.P. липсваш ми боже колко ми липсваш защо трябваше да става така мамкаму
По принцип си много права!Само че повечето хора са сеиржии и лицемери...Затова понякога е по-добре нашите проблеми да си останат наши,нашата мъка и болка да си остане наша,щастието също!Животът ни учи,че не трябва да се разкриваме пред всеки!
ами както е казано добри приятели верни предатели а и човек неможе да има вяра на никой дори и на собственният си задник мислиси че ще пръдне па вземе се насереПървоначално написано от Ms.SuNsHiNe ;
второто ми исказване беше малко цинично за което се извинявам но си е така
Аз съм МОМЧЕ R.I.P. липсваш ми боже колко ми липсваш защо трябваше да става така мамкаму
На мен пък ми се струва,че истински близкият ти човек трябва да те подкрепи...Първоначално написано от Ms.SuNsHiNe ;
На мен никога не ми се е случвало хората на които адски много държа и те на мен съответно - и да ми се измеят,когато съм зле...и имам проблем...
Това го правят така наречените \"приятели\",които са такива само на думи...От такива \"приятели\" трябва да се пазим и да не се разкриваме докрай - за наше добро..
За мен всеки трябва да бъде себе си и да не му пука какво ще кажат останалите,защото е много по-лесно да играеш някаква роля,но е по трудно да бъдеш себе си,но това носи по голяма наслада.![]()
Колкото по-емоционален си,толкова по-вълнуващ ще е животът ти.Така че давайте глас на емоциите си винаги,когато те напират.
[size=7][b][u]fosse cos
лесно е да се каже човек да бъде себеси без да му пука какво ще кажат другите за него лично аз съм правил опит да бъда себеси единственното което видях бяха подигравки и обиди даже и тук вече не споделям проблемите си защото преди време пуснах една тема в която изразих цялата си болка и това което ми казаха повечето така наречените "компетентни" хора беше че съм педал, шизофреник(защото бях писал в 3-то лице за себеси), кретен, тъпо емо пращаха ме също така да си режа вените и както бях испаднал в страшна депресия знаеш ли колко готино ми стана като ми написаха всичко това опитвал съм се да говоря и с така наречените ми приятели ама и там нищо ефекта беше че си останах сам такаче по добре е човек да играе роля отколкото да бъде себеси поне в отношение на чувстватаПървоначално написано от Lord_Of_The_Night
Аз съм МОМЧЕ R.I.P. липсваш ми боже колко ми липсваш защо трябваше да става така мамкаму
И аз мисля,че всеки трябва да е естествен,но не всички са като мен.Днес почти всички се правят на "вижте кой/коя съм аз".
Аз до преди няколко месеца - 7 - 8, бях... дали ми беше, студено, топло, бях влюбена, или просто ми се пикаеше... можеше да се разбере от профила на скайпа ми или пък си казвах всичко ей така... После изведнъж спрях! Ако си имам гадже не е нужно целият свят да знае. Нужно ми е да знаят само 2 - 3 човека, нататък не ме интересува. После.. ако съм скъсала с гаджето си и започна да лея сълзи от профила си и той го прочете нали ще започне да ме съжалява... ще е супер унизително и гадно! Все едно да му кажа: аз съм жалка, лягам в краката ти и можеш да си ме мачкаш на спокойствие, защото в момента съм уязвима и ти се отдава възможност! След това пък не ми се щеше да занимавам близките си с мои проблеми. Преживях много скандали от типа: Ти не се интересуваш от нас, не ни допускаш и не искаш да ни кажеш какво ти е. Беше мъчително и за мен, беше гадно и за тях. Сега се чувствам по - спокойна да говоря за чувствата си с тях, но само с тях и пак гледам да спестявам негативното колкото е възможно. При нормални обстоятелства дори и да ми се е случило най - лошото на света няма начин да се разбере без да си кажа. "На моменти" съм и те си ме знаят. Ту съм мълчалива, ту ги карам да се заливат от смях със всяка следваща реплика или жест. Като цяло мисля, че колкото са по - сдържани хорат, толкова по - голям плюс е това за тях!
Понякога просто се налага да се 'правим'. В крайна сметка не може да хленчиш на всеки по всяко време за 'разбитото си сърце'. На най-добрата си прятелка - да, но под път и над път да занимаваш хората с личните си проблеми, когато едва ги познаваш тях...
Ето..аз примерно съм другата крайност. Говоря изключително малко, почти изобщо... и то сигурно 1-2ма да знаят какво се случва гоооре-дооолу с/в мен... е, заради това си патя... и се самопрее.авам задържайки всичко в себе си, но ми е по-лесно да вляза в ролята на 'усмихната непукистка', отколкото да си излея душата.![]()
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Никой не казва, да си изливаш чувствата на всеки.И защо трябва да се "правиш"?
Аз съм на принципа "това съм аз и не ме е срам да го показвам", когато не съм в настроение, не е нужно да се хила като дебил, при условие, че никак не ми е до смях....Едно е да си мълчиш, друго да се правиш![]()
Едно ще ти кажа не трябва толкова да ти пука какво мислят някакви олигофрени за теб.Да наистина е гадно,но докато не го осъзнаеш само ще ти вреди,с толкова много идиоти ще се сблъскаш в живота си че си нямаш на идея,но един човек винаги може да "затапи" идиота.Първоначално написано от ivakavlad
Не знам... аз просто..... съм се научила да бъда такава. Сега ми излиза през носа във всяко отношение. И ми е мноого трудно да се променя. Не ме е срам от това каква съм. Правя го по-скоро, за да не натоварвам другите. Докато тренирах плуване, се справях доста по-лесно с 'правенето', защото си го изкарвах на водата и ми минаваше.Първоначално написано от Ms.SuNsHiNe ;
![]()
Не всеки може, а и не е длъжен, да изтърпява 'кризисните моменти' на другите. Това, че аз мога, не означава, че и другите трябва да могат..![]()
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Днес може би се наблюдава следната тенденция:да се опитваме на подражаваме на бляскавите звезди в списанията и филмите.Прекарвайки твърде много време в това да се опитваме да копираме други вместо да се отдадем на своите чувства и да ги развиваве може би ставаме леко "безчувствени"И когато някой ни сподели,че е наранен по една или друга причина ние не можем да го разберем,защото чувствата ни вече са закърнели
И този,които се нуждае от подкрепа и разбиране срещне само присмех вече не смее да споделя и започва да пркрива това,което чувства
![]()
![]()
Жалко е ,че все повече забравяме как се общува...
Защото така е модерно. Не прикриването на чувствата, модерно е от едната крайност да минеш в другата, модерно е да си пишеш разни клиширани смешни мисли на mood-a... А масата хора се водят по модата. Никога не съм си признавала като ми има нещо и винаги съм гледала да се справя сама с вътрешните ми терзания и ако надувам главата на някой, то това е най-добрата ми приятелка. Не обичам а ме съжаляват, нито обичам да се самосъжалявам, но простотии от сорта на "кучка съм, ама не твоята" , "гадна кучка без сърце" , "сърцетууу ми е леденуууу" и т.н. просто ме овращават. Позьорщина![]()
A day without sunshine is like you know...night
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=39415 !!!
Не е казано, че след като не рева на рамото на приятелите ми за всичко, а се забавлявам с тях дори и в тежките моменти се правя на нещо, което не съм. Приятелите ми спечелиха безплатна екскурзия до Париж, всички до един, без изключения (можех и аз да я имам, но не пожелах). Когато ми го съобщиха нях подтисната и се чувствах зле, но неможех да се държа като сопол и да хленча и да им развалям кефа, не съм такава! Не съм от типа хора, които ще хленчат. Ако съм си го позволявала, то е било пред непознати в интернет еднократно. Хората от близкото ми обкръжение не бива да ме познават като ревла, момиче, което е неспособно да се справи с проблемите си. Аз може и да съм такава, но искам да е ясно, че и в най - лошите си моменти ще съм там за да се радвам с тях и за да им дам едно рамо когато са зле.Първоначално написано от Ms.SuNsHiNe ;
мисля че някои хора са пълни идиоти ...![]()
EMINEM ZAVINAGI !!!
ако искаш да запазиш себе си е нужно,но ако желаеш хората да видят истинската ти същност-твърдо НЕ!