Да, обичала съм истински. Той беше първата ми любов, с която се чувствах най -щастливото момиче , на който дадох всичко и той бе човека , който ме нарани най-много.Разделихме се скоро, щяхме скоро да направим година ,но той избра приятелите си и това да бъде сам и то защо защото аз ще ходя да уча в друг град, а той може би не. Как човек да се откаже от нещо прекрасно, само защото всички около теб ти повтарят връзка от разстояние не може да има. А най -гадното е да ти кажат в деня на дипломирането ти "разделяме се". Така че да обичала съм истински, но "страхливец". А какво остава след това единствено болката от това да го виждам как на него му е добре и как вече приема нещата спокойно, а аз все още не мога да се оттърся от всичко. Знам че трябва да гледам напред, но е прекалено трудно, защото знам че все още ми пука за него.