Да,обичала съм истински - дори и все още една част от сърцето ми си принадлежи на този човек,макар да са минали толкова години от раздялата ни!
Има моменти,в които дори и лошите спомени с него ми липсват...
Със него случки много и все незабравими ,поне за мен.Но най-ясна ми е :
Той беше приятел на брат ми и когато го видях за пръв път щях да припадна...влюбих се от пръв поглед...
Той не беше от нашият град,но брат ми го покани да изкара празниците с нас и искрата пламна...,то си беше пожар от моя страна поне
Както и да е, докато беше в нашият град си изкарахме страхотно,но дойде моментът да си заминава...Няма да ви кажа колко зле се чувствах...Минутите ми се струваха часове,главата ми беше само там при него....,а знаех че няма смисъл...аз бях ученичка все още,а той отдавна не...Докато не седнах на компа,все пак да видя дали не е в IRC,беше там и каза " Мило искаш ли да ме видиш...,окей в 22h си хващам влака за натам" и дойде От дума на дума - той каза "Намерете ми работа и квартира тук и ще се преместя да живея тук,за да сме заедно".
Лелеле направо откачих от щастие - още виждам всичко ясно ,като че ли беше вчера.
И така от един флирт,които мислех за шега и че няма бъдеще близо 3 години заедно

P.P. Често обичаше да се шегува,дойдох за два дена останах повече от 2 години

Стана малко дълго,но спомени...спомени...