И всичко свърши .... любовта пред ревността се прекърши.
Сърцето ми ,вече не е сърце.Душата ми ,вече отлетя ,замина
Избяга от едно самотно сърце.

Аз стоя в ъгъла и плача ,за една изгубена любов.
Очите ми пълни със сълзи и се питам: ,,Защо?’’
Отговори ми ти?Мълчиш ,някога пукало ли ти е за мен?
Или за теб съм аз един стар предмет ,които ти притежаваш по право!

,,Не вярно!’’-казваш ми ти?Кое е вярно тогава?
Какво не ти дадах аз?Защо постъпи така с мен?
С какво те нараних аз?А колко пъти нарани ти мен.
Надявам се да ми отговориш някой ден!


И всичко свърши .... любовта пред ревността се прекърши
и умря една разбита разгромена но на теб не ти пука за това.