За страдащите от любовни мъки

[samonervi]

Прочела съм доста теми от рода на "Разделихме се...сега как да живея без него/нея? " или "Обичам го ,а той/тя ме остави"....
Мога само да ви кажа,че да плачете по цял ден за изгубената си любов и да страдате до безкрай, и да се измъчвате с хиляди въпроси, и да се обвинявате за края на дадена връзка е абсолютно глупаво.Няма незаменими хора.За да преживеете по лесно раздялата е нужно да погледнете напред във бъдещето,да се усмихнете и да си кажете,че след като е станало така,значи този човек , с който сте били не ви е оценил достатъчно.
Излизайте,веселете се с приятели,флиртувайте, а недейте да се затваряте вкъщи.
Тежко ,неприятно е и боли като загубиш любим човек,но след като е станало така значи просто не ви е било писано да сте заедно и някъде там навън има друг човек,който ще ви обича повече и ще ви направи щастливи.
Но най - важното е НИКОГА, ама НИКОГА да не се врущате при този човек ,който ви е наранил,защото може пак да ви се случи

[Lord_Of_The_Night]

Така е права си,но надали с тази тема ще промениш нещо.

[Harum_Scarum]

Какъв беше смисала да о напишеш това като след няколко часа ще се появят теми от рода на "обичам бившия" "немога да си наеря гадже" "на 15 съм и изглеждам на 10 " "скъса с мен и нз какво да правя" ....Тука е пълно с хора без работа

[MiMcHeToOo]

Уаууу... Коя поред такава тема? Ентусиазма ти няма да помогне. Когато някой е наранен няма да спре да плаче, нито да тъгува. Това е!

[pandelka]

Напълно съгласна ..Само може малко да поспоря на под последното изречение...
Има много хора които след като..пострадат малко се връщат при човека,когото ги е наранил,но тогава той е осъзнал грешката си,че не е бил прав и тогава започват отначало и повечето пъти има успех..Та искам да кажа,че не винаги ако се върнеш при човека,който те е наранил..ще те нарани отново

[mechtaq_za_teb]

Много си права,но не е толкова лесно да го осъзнаеш,когато ти се случи.Всеки поне веднъж трябва да мине през нещо такова,за да знае за напред,че смисъл да страдаме няма.
А колкото до връщането при стара любов-донякъде съм съгласна.Връщала съм се и съм съжалявала,но се е случвало да се връщам и да не съжалявам.Винаги зависи...

[Erica]

Много си права и всеки рано или късно стига до този извод...,но преди това се отдава на страданието и мъката по даден човек.А и за да се преодолеят някои събития е по-добре да си поплачем на воля...,докато ни се плаче.
Темата е хубава,но всеки човек си страда и преживява събитията по свои си начин,докато разбере че в живота се случват такива неща и че щом е станало значи така е трябвало да стане.
Още веднъж поздравления за темата,искрено се надявам да успееш да вдъхнеш кураж на по-слабите и наистина да се научат да преодоляват всичко с усмивка.

[vamp]

Прочела съм доста теми от рода на "Разделихме се...сега как да живея без него/нея? " или "Обичам го ,а той/тя ме остави"....
Мога само да ви кажа,че да плачете по цял ден за изгубената си любов и да страдате до безкрай, и да се измъчвате с хиляди въпроси, и да се обвинявате за края на дадена връзка е абсолютно глупаво.Няма незаменими хора.За да преживеете по лесно раздялата е нужно да погледнете напред във бъдещето,да се усмихнете и да си кажете,че след като е станало така,значи този човек , с който сте били не ви е оценил достатъчно.
Излизайте,веселете се с приятели,флиртувайте, а недейте да се затваряте вкъщи.
Тежко ,неприятно е и боли като загубиш любим човек,но след като е станало така значи просто не ви е било писано да сте заедно и някъде там навън има друг човек,който ще ви обича повече и ще ви направи щастливи.
Но най - важното е НИКОГА, ама НИКОГА да не се врущате при този човек ,който ви е наранил,защото може пак да ви се случи

Не е точно така.Има хора които си остават специални за нас.Аз вече смених много брантии,бях щастлив с някои,но мина време и ги забравих,за НЕЯ още си спомням и май още я обичам малко,може би си спомням как съм я обичал,но не ми е безразлична.

[miloto_girl_4e]

Тези думи винаги ги казват хора, които са преживели това, които са се затваряли вкъщи, плакали са до безкрайност и не са намирали смисъл в живота, хора, които по-късно са осъзнали, че са грешали ...
Но докато човек не изпита нещо на свой гръб той рядко вярва в него, рядко се доверява на чуждите приказки, винаги си мисли, че неговата история и любов са единствени и че всички останали са били просто някакви симпатии..
И аз съм страдала, и аз съм плакала, но когато четях подобен пост реших, че при мен нещата са коренно различни..
Изпитах всичко на свой гръб и видях, че греша.
Но се съгласих, че всичко това, което казваш е вярно, едва, когато сама проверих..

[*кФаРтАЛнЪтЪ_пРиНцЕскЪъЪ*]

само 1 ще ти кажа (ан авторката) аз лично мразя да ми казват да не плача,когато ми е кофти или тъжно...мразя да ме успокояват и да ми бършат сълзите...мразя да ми казват,че няма смисъл да се тормозя ДОРИ ДА Е ТАКА...за мен плачът е успокоение и предпочитам да се наплача хубаво,когато съм тъжна , защото така се успокоявам и по-бързо ми минава...темата ти е адски безсмислена,защото никой няма да спре да тъгува , когато му се случи нещо кофти...тва е мойто мнение - хора, плачете си...и да не ви пука

[cinderella_gugutka]

да,права си,но когато си в такова положение е трудно да тръгнеш да флиртуваш с други,да се усмихваш и ти се струва 4е никога няма да се влюбиш отново и никога няма да бъдеш щастлива отново съвета е добър,но ... просто не става толкова лесно

[TheMaggie]

И като пуснеш една такава тема мислиш,че ще спрат изказванията ли...? Айде стига...