Здравейте ! Отворих тази тема ,защото имам много сериозен проблем ,а незнам как да го реша.Става дума за един мой приятел.Учеше в моето училище ,но тази година завърши и преди 3 седмици замина със майка си и сестра си ,да живее в Пазарджик.Миналата седмица в Сряда си дойде за 1 вечер , за да се види с баща си.Тъй като майка му и баща му са разведени ,баща му остана да живее в едно село близо до моя роден град Казанлък.Когато дойде ми се обади да се видим.Прекарахме повече от 5 часа заедно ,и когато стана време да си тръгва ,беше адски гадно.Не съм го виждала и чувала от 1 седмица ,и мисля ,че ще откача всеки момент.Писахме си смс-и ,но не мисля ,че това е "ЧУВАНЕ".Истината е ,че през цялото време ,когато живееше тук ,не ми обръщаше внимание ,а сега ,когато замина ,изведнъж поиска да сме гаджета.Мойте думи бяха "Миличък ,нямам нищо против ,но километрите са много.Нека бъдем реалисти ,невъзможно е да крепим връзка само po телефона или по скайп." ..След което той се съгласи с мен ,и няколко минути по - късно се разплака.Когато го попитах защо плаче ,той ми каза "Не ми се връща в Пазарджик.Искам да остана тук при приятелите си ,при теб и да сме заедно." ..Колкото и да се опитвах да го успокоя ,не успях ..Само успях да се разплача.Незнам защо ,но знам ,че отвътре ми идваше да изкрещя "ЗАЩООООО".Обичам го прекалено много ,и не мога да свикна с мисълта ,че съм загубила най - добрият си приятел.Хората ми казват ,че не съм го загубила ,защото той е жив.Да ,но за мен е от значение ,да е там ,където съм и аз.Вече нищо няма да е същото.Няма да ги има всички онези забави.Няма да го има и смехът.Няма да го има и човекът ,който ме крепеше ,и ми даваше сили.Няма да го има и чувството ,да знам ,че ще е зад мен в труден момент.Незнам как и по какъв начин ,се случи всичко това ,но знам ,че този човек спечели моето доверие ,моята обич ,моите сълзи ,и винаги ще си остане там ,където му е мястото ,а то е в сърцето ми.Всичко ,което сме преживели заедно ,всяко място ,ми напомня за него ,и някак си ме кара да плача ,колкото и да не искам.Просто този човек ,спечели първото и единствено място в сърцето и живота ми.Истината е ,че сега се чувствам безащитна ,когато го няма.Трудно ми е ,да се изправя и да си кажа "Ще се справиш!".Явно не ме разбирате ,или се чудите какво ли му е толкова специалното ,че да стигам до тук.Няма за какво ,да се чудите.Просто животът винаги ни поднася изненади ,независимо какви са те - лоши или добри.Който не е изпитал това ,което аз ,значи не е намерил истински приятел ,и спокойствието ,което той му дава.Ще ме разберете ,когато намерите такъв човек ,и изпитате същото.Мразя се само за едно нещо и то е ...това ,че му обещах ,да не плача ,и да не посягам на живота си ,дори и да не си помислям за това.Мразя се ,защото му го обещах ,а наруших обещанието си.Съжалявам ,че дори за секунда помислих ,да сложа край на глупавия си живот ...съжалявам и за сълзите ,които обещах да не проливам ..съжалявам и за това ,че си помислих да го забравя.Простете ми ,че ви занимавам с това ,но единствено по този начин ,мога да излея всичко онова ,което ме яде малко по малко всеки ден ,и не ми дава покой.Моля ви ...ако някой знае ,как да постъпя ..нека ми каже.Това нещо ме убива.Помогнете ми да се справя с проблема си ,защото не издържам вече.... Благодаря ви предварително!!!