.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5
  1. #1

    Трудностите в любовта и тяхното преодоляване

    Здравейте днес се замислих над нещо много ценно, свързано с това когато срещнем човек, който наистина обичаме и защо понякога се разделяме и можем ли да преодолеем това. В днешно време съм забелязала сред хората на моята възраст (15-20 год.) често правим трагедии от това, че сме се разделили с някое гадже, от това че той не ние оценил като, подиграл се е с чувствата ни т.н. Понякога се случва да вложим повече от колкото сме очаквали, защото сме срещнали човек , който ни е впечатлил , а се оказва , че не е така. Тогава се отдаваме на мъката, депресията и изгубвама ценно време, в това да се самосъжаляваме и всъщност губим възможността да открием смисъла на живота, това какъв късмет имаме да сме тук ,да преживеем, нещо да извлечем поуката от станалото, колкото и лошо да е. Лично аз осъзнах това през тези дни, в които имах възмност да се замисля над това, което преживях с човека , който доскоро беше до мен и изобщо за бъдещето си като цяло.
    Но се замислих и над още нещо-когато двама човека се обичат наистина , но обстоятелствата ги разделят, единия трябва да поеме в друга посока, макар и да се обичат. А когато раздялата настъпи единия се налага да пусне другия,дори и да боли, защото така трябва. Мислите ли че такава любов може да издържи , може ли да преодолее обстоялтелсвата, времето?
    Съжалявам, аок звучи обаркано, тъй аз в момента се намирам малко в такъв етап. Това , което ме подтикна да пусна таи тема , е факта, че в момента аз се намирам в такова положение. С приятеля ми се разделихме именно заради това, защото аз трябва да поема от части посвоя път, а той не е сигурен , че ще издържи на разстоянието и обстоятелствата, затова реши че по-добре да боли сега раздялата. отколкото после, въпреки, че и хората около него му насаждат тези идеи, че няма бъдеще, а той се влие. за съжяление аз не мога да направя много по въпроса, макар, че го обичам , но времето минава, не че не съм се примирила и с раздялата. достатъчно силна съм да продължа напред и да го превъзмогне, единственото, за което съжалявам е това, че свършва всичко между нас по този начин. Може би ще дойде и време, в което той да стигне до моята гледна точка, но сигурно ще е късно. Благодаря на тези ,които са прочели темата и ще споделят мнението си по въпроса !

  2. #2
    Не съм попадала в ситуация като твоята и наистина незнам какво да те посъветвам, тъжното е само че по този начин се разделят много хора


  3. #3
    Това за обстоятелствата и раздялата е индивидуално за всеки.Всичко си зависи от самата двойка,на какво са способни двете половинки един за друг.Тук няма закономерности всичко е 50/50,да преодоляват се всички перипетии и след време са щастливи,не не се преодоляват и красивата връзка приключва при първата трудност.
    Неискам да те вкарвам филми..,но те забелязвам че винаги се опитваш да оправдаеш раздялата с приятеля си,като обвиняваш приятелите му!Струва ми се,че това не е доста разумно...,не мислиш ли че наистина може причината да е друга?Не винаги нещата са такива каквито изглеждат.Сама казваш,че си силна и можеш да преодолееш тази раздяла,ами направи го...Спри да търсиш под вола теле,така нараняваш себе си..Щом той е взел това решение - приеми го,но недей да обвиняваш само приятелите му за вашата раздяла,макар и това да те кара да се чувстваш по-спокойна...,но със сигурност самозалъгваш само себе си.
    Колкото и да е гадно,при повечето двойки в тиин годините идва един момент на омръзване...,та това се случва и при възрастните хора...Така че просто го приеми,вдигни глава и продължи,запази само хубавите спомени.А ако наистина любовта ви е била истинса и трябва да сте заедно,съдбата ще ви събере пътищата отново някой ден!Случвало се е на доста хора.Така че живей си живота,каквото има да става,ще се случи...,не го мисли чак толкова - нараняваш само и единствено себе си!Успех!

  4. #4
    Ако любовта между двамата е достатъчно силна ще предопчетат да преодолеят каквото и да е изпитание само и само накрая пак да са заедно. Ще има болка, но ако няма болка тва не е любов... няма истинска любов ако не те боли за човека до теб. Ето на мен ми предстои много тежка и натоварена година, в която ще се виждаме можеби 1-2 пъти в месеца с приятелката ми. Тя каза да ми и е минавало през ума да се притеснявам, че може да се отдръпне, че не съм и обръщал достатъчно внимание, че напълно осъзнава колко важно е това за мен и единствено ще ме подкрепя . За това решихме, че лятото ще сме неразделни .... но ето, че така стана че 1 месец няма да се видим ТОЧНО ЛЯТОТО супер гадно се получи бях даже сведен до сълзи ... но отново не се отказваме и знаем, че всичко като мине ще сме си пак заедно и по-щастливи от всякога

  5. #5
    napulno te rabiram i zn kakvo ispitva6.ako lybovta e naistina silna i istinska zn vs moje da se preodolee no samo ako i 2 go iskate.yspeh

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си