Никога неможеш да разбереш какво се в1рти на 1 човек в главата му... Това е... Идва моменти когато ти прищраква и в1ршиш неща, който не мислиш за последствията... Изпадал с1м с так1в момент само ведн1ж в моя живот. Ако ви се занимава да четете на долу направете го. Ще го споделя с вас.
Случката беше следната : Понеже сме разделено семейство ( аз живея с баща ми, а майка ми с брат ми [ майка ми си има приятел ] ) отивам аз една вечер да видя как е майка ми и когато я з1рвам какво да видя : Лицето и беше синьо... имаше сисини по р1цете.. попитах я кой ги е направил... тя си зам1лча.. на мен д1ската ми се разхлаби и откачих... прибрах се в нас ( живеем в два с1седни квартала ) бях откачил нап1лно... извадих на баща ми пистолета, заредих го... зех ключовете на едната кола и запалих да ходя да т1рся приятеля на майка ми. Исках да си плати за стореното. Баща ми видя, че взимам пистолета и тр1гна след мен.. намерих прословутия човек в едно кафете... спрях рязко с колата, спирачките извириха и той се показа да види какво става ( понеже е полицай )...излезох от колата и насочих пистолета к1м него. До такава степен се бях Озлобил, че исках... с1рцето ми го искаше да натисна спус1ка.. баща ми дойде... жените се разпищяха, хората се разбягаха.. баща ми ме успокой...и свалих пистолета..и до ден днешен като се сетя за тази случка и настр1хвам... като си помисля просто, че сега можеше да не с1м на свобода, с някоя доживотна..
Та... имаше една тема тука ако не се л1жа " кого обичате най - много "..
На п1рво място са родителите... поне за мен.. сами виждате на какво с1м способен, а не с1м човек, който лесно се пали, избухлив или нещо от сорта. Мирен, тих човек с1м... не разрешавам комфликтите с бой, обичам да ги решавам с думи...