Сега знам, че постът ми ще бъде игнориран и ще продължат да се плещят разнообразни скотски и светски изказвания, но няма значение, не виждам никакво абсолютно зло в това и не виждам причина да съдя. Ако някой се обърне към мен, то ще е за да ме обвини в наглост и високо самочувствие, но нека знае, че подобни епитети не ме притесняват ни най-малко.

Отговор:


По материалистически,човекът не е. Историята е написана със създаването на най-първите елементарни частици и няма сила във Вселената, която да я промени.
Забравете случайността. Забравете избора. Няма процес или явление без причина, колкото и малка да е тя. Да се предвиди нещо е невъзможно по сегашните човешки стандарти, защото за да се получи с точност трябва да се определи курса на всяка прашинка.
Разбирате ли какво искам да кажа? Всяко следствие зависи единствено от причините си, следователно единственият свободен избор е бил у Първопричината. И тъй по причина-следствие, причина-следствие се стига до човешкото същество, което съществува след Първопричината, следовтелно се определя изцяло от нея, следователно прословутият му избор и свободна воля намират своите причини в следствията от нея. Това, естествено, от монистическа неидеалистическа гледна точка.

Другото, вече свързано с екзистенциализма съм описала накратко в един свой блог, знам, че не ви се чете, но пак ще го пусна:

Трябва да си адски тъп...

... за да отричаш екзистенциализма просто защото битието определя съзнанието. То много хубаво си го определя, но го определя постепенно и постоянно, Хераклитовата река.
Историята на Вселената може да си е написана със създаването на първите елементарни частици. Написана и играеща се, всеки поглед към настоящото състояние на пиесата би бил нов ход и нова игра в нея. Това би важало и за микровселената на човека, всеки опит да се разгадае би я омесил с нови данни и съсипал коректността на предишните.
Да разгадаеш себе си е еквивалентно на да се опитваш да отвориш сандъка с лоста, заключен в него. Природата ни, винаги по-умна от нас, е предвидила всичко това и създава илюзията, че взимаме избора си в момента, докато ние просто повтаряме пунктира на Твореца. Екзистенциализмът е философия на човешката практика. Той се обляга на тази илюзия в името на тази практика.
Ако сте допрочели дотук, било е само заради хапливите ми забележки през всеки абзац. Консенсуалната реалност прави хората ПРЕДСКАЗУЕМИ.