Съществуването предшества същността

[Saymon90]

Здравейте

Съществуването предшества същността (еxistence precedes essence). Това е една от основните идеи на екзистенциализма. Същината на този принцип е, че при раждането си, човек е нищо, макар и вече да има физическо присъствие в света. Той се ражда на Земята, но чак след това сам определя какъв да бъде и оформя същността си.

Какво мислите вие по този въпрос? Смятате ли, че това, което сме, се определя от изборите, които правим? Че ние правим Аз-ът си, а не съдбата?

[Christ]

ние правим Аз-ът си, а не съдбата?

Indeed.

[Muse_of_Madness]

Личи ти колко малко от тези думи разбираш. Няма да се меся повече.

[Saymon90]

Хех и по какво ми личи? Поправи ме ако греша, но разделът е Философия и Религия - мисля, че поне тук не е нужно човек да говори на "прост" език, за да не предизвиква "".
Но добре, нека не разбирам - да видим ти какво разбираш

[Dreammy]

Здравейте

Съществуването предшества същността (еxistence precedes essence). Това е една от основните идеи на екзистенциализма. Същината на този принцип е, че при раждането си, човек е нищо, макар и вече да има физическо присъствие в света. Той се ражда на Земята, но чак след това сам определя какъв да бъде и оформя същността си.

Какво мислите вие по този въпрос? Смятате ли, че това, което сме, се определя от изборите, които правим? Че ние правим Аз-ът си, а не съдбата?

Vsushtnost oformqiki AZ-ut si, chovek izgrajda svoqta sudba.Jivotut e edno prazno platno pred nas, nie tvorim vurhy nego.Vsichko e takova, kakvoto si go napravim.Ako nqkoi e zaslyjil smurtta si, shte se ydavi i v lujica voda.

[Saymon90]

Е, мисля, че вече на всеки му е ясно, че бъдещето е в наши ръце.
Мисълта ми беше друга - дали и самите ние сме в свои ръце? Навици, характер, страхове, надежди... владеем ли ги?
Най-използваното оправдание за грешките на хората е "Ами, такъв съм", а най-използваната контра фраза е "Промени се". И тук какво ще кажете вие - Не мога, не искам или не зная как?

[Blab]

Изборите, които правим, са показателни за това, което сме.
Човекът търпи развитие, промени. Някои, предизвикани от вътрешни сили, други - от заобикалящия го свят. Смятайки, че всеки сам определя, изгражда и моделира външния си свят, стигам до заключението, че ние сме собствените си богове.

[Dreammy]

Zavisi kakvo mi kazvat da promenq.Ako resha, che e nyjno, go promenqm.Puk i nie sme nasheto budeshte, koeto pak znachi, che budeshteto e v nashite ruce .

[Muse_of_Madness]

Сега знам, че постът ми ще бъде игнориран и ще продължат да се плещят разнообразни скотски и светски изказвания, но няма значение, не виждам никакво абсолютно зло в това и не виждам причина да съдя. Ако някой се обърне към мен, то ще е за да ме обвини в наглост и високо самочувствие, но нека знае, че подобни епитети не ме притесняват ни най-малко.

Отговор:


По материалистически,човекът не е. Историята е написана със създаването на най-първите елементарни частици и няма сила във Вселената, която да я промени.
Забравете случайността. Забравете избора. Няма процес или явление без причина, колкото и малка да е тя. Да се предвиди нещо е невъзможно по сегашните човешки стандарти, защото за да се получи с точност трябва да се определи курса на всяка прашинка.
Разбирате ли какво искам да кажа? Всяко следствие зависи единствено от причините си, следователно единственият свободен избор е бил у Първопричината. И тъй по причина-следствие, причина-следствие се стига до човешкото същество, което съществува след Първопричината, следовтелно се определя изцяло от нея, следователно прословутият му избор и свободна воля намират своите причини в следствията от нея. Това, естествено, от монистическа неидеалистическа гледна точка.

Другото, вече свързано с екзистенциализма съм описала накратко в един свой блог, знам, че не ви се чете, но пак ще го пусна:

Трябва да си адски тъп...

... за да отричаш екзистенциализма просто защото битието определя съзнанието. То много хубаво си го определя, но го определя постепенно и постоянно, Хераклитовата река.
Историята на Вселената може да си е написана със създаването на първите елементарни частици. Написана и играеща се, всеки поглед към настоящото състояние на пиесата би бил нов ход и нова игра в нея. Това би важало и за микровселената на човека, всеки опит да се разгадае би я омесил с нови данни и съсипал коректността на предишните.
Да разгадаеш себе си е еквивалентно на да се опитваш да отвориш сандъка с лоста, заключен в него. Природата ни, винаги по-умна от нас, е предвидила всичко това и създава илюзията, че взимаме избора си в момента, докато ние просто повтаряме пунктира на Твореца. Екзистенциализмът е философия на човешката практика. Той се обляга на тази илюзия в името на тази практика.

Ако сте допрочели дотук, било е само заради хапливите ми забележки през всеки абзац. Консенсуалната реалност прави хората ПРЕДСКАЗУЕМИ.

[Saymon90]

На теория звучи напълно логично - даже достоверно. И все пак, от къде си сигурен/а, че изобщо има смисъл в това, което се случва? И тази малка причина - щом е толкова неизвестна, значи не е известно и дали я има.
Сякаш е по-удобно за човек да си мисли, че нещата вече са решени преди него - по-малко отговорност? Едно е да си мислиш, че целият ти живот лежи на плещите ти, а друго някой да ти каже, че и без това вече всичко е предначертано.

И все пак не ми каза защо реши да се заядеш Наистина ми е интересно - как по-точно преценяте, че някой знае за какво говори или просто рецитира учебника по Психология?

[Muse_of_Madness]

Надявах се да прочетеш нещо преди да се изкажеш.

И все пак, от къде си сигурен/а, че изобщо има смисъл в това, което се случва?

Защо е нужно да има смисъл? Има ли смисъл във физичните закони, които търкалят топката по склона?

И тази малка причина - щом е толкова неизвестна, значи не е известно и дали я има.

Следователно нещо се е появило от нищо? Моля да докажеш.

Сякаш е по-удобно за човек да си мисли, че нещата вече са решени преди него - по-малко отговорност? Едно е да си мислиш, че целият ти живот лежи на плещите ти, а друго някой да ти каже, че и без това вече всичко е предначертано.

Изказах се по въпроса в горния си пост. Моля прочети. Последните изречения от цитата. Разчитането на съдбата е фактор, който предразполага към провал. Разчитането на себе си е фактор, който предразполага към успех. Уви, полезността на нещо не значи, че то е вярно. Вярността или поне приблизителната вярност я получавам като вкарам в картинката определен брой други направления, но стига ти толкова.

Какво мислите вие по този въпрос? Смятате ли, че това, което сме, се определя от изборите, които правим? Че ние правим Аз-ът си, а не съдбата?

Ето в този кратък абзац, единственият псевдо-твой, изказваш няколко брутални неточности, най-очебийната от които е, че използваш думата "съдба", сякаш нито си разсъждавал, нито си чел далеч по-правдоподобните от съдбата аргументирани противоречия на мен мейд химселф. Ако ли се беше запознал, също така нямаше да зададеш въпроса си по този начин.

Смятате ли, че това, което сме, се определя от изборите, които правим?

Запознавайки се с чудеса като емпиризъм и марксизъм въпросът ти нямаше да бъде "дали е така" защото доказателствата говорят, че НЕ Е така, а просто "какво мислите за екзистенциализма?"

[Saymon90]

Да, но въпросът ми не е конкретно какво мислите за екзистенциализма, а за цитата, който бях написал.
Да, прочетох поста ти и все пак - фактът, че си го казал/а вече, не значи, че е достатъчно. Не значи, че непременно се приема за вярно, окей?
И все пак... никой не е казал, че не може нещото да дойде от нищо - точно това трябваше да се обсъди в темата, remember?

Явно не искаш да дискутираме, а да се правиш на знаещ/а. За такива неща не ми се губи времето, особено ако е писмено :Р

[Christ]

Да, съществуването е преди същността.

[Nam3less]

Обстоятелстава, съдбата, случайността и т.н. нямат значение, важен е изборът, който правим. Всичко, което ни се случи, е заслужено.

[Muse_of_Madness]

Да, но въпросът ми не е конкретно какво мислите за екзистенциализма, а за цитата, който бях написал.
Да, прочетох поста ти и все пак - фактът, че си го казал/а вече, не значи, че е достатъчно. Не значи, че непременно се приема за вярно, окей?
И все пак... никой не е казал, че не може нещото да дойде от нищо - точно това трябваше да се обсъди в темата, remember?

Явно не искаш да дискутираме, а да се правиш на знаещ/а. За такива неща не ми се губи времето, особено ако е писмено :Р

Ми да го беше задал така. Сега стига си си довайвал мнението, че да заизглежда правдоподобно.
Аз не само го казах, доказах го, за разлика от други хора.
Докажи как стоят нещата с произлизането. Ако беше прочел внимателно, щеше да обърнеш внимание на споменаването ми, че свободата на избора наистина би важала при определени различни направления, които обаче ме съмнява да се приемат тук. Съмнявам се и да си разбрал какво имам впредвид.
Чудно ми е защо винаги се казва "правиш се на знаещ" вместо "демонстрираш знания", когато показа, че нямаш знанията да определиш какво познавам. Да си позволиш проявата на този тип често срещана злоба не говори добре за зрелостта ти като личност.

[Saymon90]

Аз не мога да кажа, че демонстрираш знания, защото няма как да съм сигурен, че ги имаш тези знания, че да ги демонстрираш. А и обикновено, когато някой скача да се заяжда като изпише фермани не за да докаже, че той е прав, а за да докаже, че дурият не е, се счита за "правене на знаещ" и демонстриране на детинщина.

И не, не си довайвам мнението.

Съществуването предшества същността (еxistence precedes essence). Това е една от основните идеи на екзистенциализма. Същината на този принцип е, че при раждането си, човек е нищо, макар и вече да има физическо присъствие в света. Той се ражда на Земята, но чак след това сам определя какъв да бъде и оформя същността си.

Какво мислите вие по този въпрос? Смятате ли, че това, което сме, се определя от изборите, които правим? Че ние правим Аз-ът си, а не съдбата?

Май ти не си прочел/а.

Искаш доказателства? Доказателствата са, че няма доказателства. Въпрос на мироглед е.

[Muse_of_Madness]

Ми тресни един гугъл бе, или си толкова плосък, че не можеш да проследиш ничия логика.
Философията не избира най-охваления, а най-логичния подход. Хиляда мотива могат да ме водят тук, но на предна линия ще изкарам навика си да оповестявам това, което забележа. Благодаря, че ми показа колко дълбоко са те засегнали подобни прояви на честност, отговаряйки така ентусиазирано.

Смятате ли, че това, което сме, се определя от изборите, които правим? Че ние правим Аз-ът си, а не съдбата?

Абсурдния въпрос просто.

Искаш доказателства? Доказателствата са, че няма доказателства. Въпрос на мироглед е.

Един вид каквото вмъкнах няколко поста нагоре, но ти го казваш на по-прост език. Евала. Това е философията.

[Seducti0n]

Хехе, айде малко да пофилософстваме.Браво, темичката е хубава.

До преди време, доста напористо вярвах в съдбата и в това, че живота ни е предопределен.Сега обаче съм на мнение, че посредством собствените си действия, ние малко или много повлияваме на развитието на нещата.Например, ако някой умре при автомобилна катострафа, тъй като е карал с несъобразена скорост, някои хора ще кажат- "Така му е било писано", но от друга страна, ако въпросният човек е спазвал ограниченията на пътя е нямало да се стигне до този тъжен край.Да може би, наистина му е било писано да умре, но не и при обстоятелствата, които той сам си е създал, поради проявената безотговорност.Та с този пример се изчерпва мнението ми за кармата и нейното влияние върху живота ни.
Колкото до бебета-те са сладки-знам, че не ги обичаш, защото пискат, но това е може би част от нуждите им, нали за това са бебета за да плачкат, да ги хранят, да спинкат, тоест това са техните потребности когато са мънички.С течение на времето, постепенно започват да навлизат в живота и да опознават света около тях, по свой си детски начин.Изпитват любопитсво, защото осъзнават, че не са само те, че има и други неща около тях.И така, от най-ранна детска въздраст, започва изграждането им, търсят своето място в обществото, което първоначално се свежда до позиция пред родителите и близките.След това пред приятелчетата в детската градина, после в училище и така все на по-горен и по-горен етап, но хубаво е когато няма таван, и когато сами деца не се изчерпват твърде рано, а напротив дори, винаги си поставят нови и нови цели.Така се ражда и амбицията и покрай нея всичко оснало.Именно целенасоченността е тази, която определя приоритети ти.
Всички ние искаме да се реализираме и да се докажем първо пред самите себе си и след това пред околните.Именно сладостта на успеха е тази, която ни подържа живи, която е отговорна за нашето самочувствие и увереност.Защото няма нищо по-хубаво от това да се радваме на реколтата.

[ThunderGoddess]

Ахам ... tabula raca, дето му се вика. Човек се оформя в зависимост от избора си наистина, но не смятам, че определя съдбата си. В смисъл той определя пътя си, но винаги ще стигне до нещо, което е предварително предопределено.

[sexy_baby_originale]

Разбира се,че ние определяма пътя,по който вървим.Такова нещо като съдба НЯМА! Хората в миналото може би са искали да кажат,че съдбата представлява начина,по който ТИ САМИЯТ диктуваш живота си.Ти си този,който решава какво да направи в даден момент,как да го направи и с кого да го направи!

[mistake]

Ние решаваме как да извием живота си , как да постъпим в дадена ситуация. Всяка наша крачка е обмислена от нас (ии необмислена от нас). Такова нещо като съдба- няма. Ти сам си чертаеш пътя по който вървиш. Ти си господар на своите действия , а не съдбата ти...

[AdmiralJohn]

Аз определям какво ще правя или не.Съдба не съществува!

[play_life]

Ами естествено че ти сам си избираш кое да ти е физичното тяло..тоест твоето Аз..ти решаваш всиичко .. не е съдбата.. даже сигорно няма такова нещо..ние си избираме живота.. едни избират лошия други добрия..зависи от духовното тялоо

[cMon]

Не съм напълно съгласен, че ние "рисуваме на бяло платно". На някои живота им е черен.. едва ли имат бели платна!

изкусния "художник" , използвайки своето въображение е способен да пренабрегне незначителни пречки , като "цвета на платното"....както на "драскача" не му е нужно зрение , така и на музиканта не му е нужен слух стига да творят, удовлетворявайки вътрешните си вдъхновения , избягвайки , желанието на другите , да "създаваш" за тях , а не за теб

[mistake]

Всички се раждат равни и в последствие с течение на времето ти се изграждаш като човек. Създаваш си характер, изграждаш свои преценки по дадени въпроси. Нещо като "съдба" не съществува. Твоите действия, решения и мисли изграждат съдбата ти. Ако има нещо като съдба какъв би бил смисъла от живота... знаейки че всяка наша крачка е решена не от нас , а от тази прословута съдба?