Навън вали. Доближавам се до прозореца и се унасqм в тихото шумолене на капчиците. Една по една те падат на черниq асфлат. Сqкаш сега небето плаче- отпла6та се за всички грехове, сторени от хората, отмива тъгата.Парата от дъждовните капчици се издига, поема ме в прегръдките си- пази ме.
Обичам да гледам как пътqт се оттърсва от малките камъчета,обичма да гледам как небесните сълзи падат от листата на дърветата.
Но 6том дъждът спре, 6том капчиците спокойно почиват върху освежените пъти6та, а след минута душите им хвръкват небесата- градът възкръства, а с него и аз!