Божичко, това е страшно!
Преди 4 години с брат ми се грижехме за едни малки, току-що родени котенца, захвърлени зад блока, хранехме ги с капкомери на 4 часа ( и през нощта), бяхме им постлали кашон с парчета дрехи, всеки път подсушавахме, чистихме, сменяхме, перяхме. И смятах, че беше повече от нормално чувство да пожелаеш да се грижиш за по-слабите от теб, които ги грози сигурна смърт. Но явно в този свят красиво няма...