Ми тъпа тема,просто искам да опиша как се чувствам без него (не сме разделени,разстоянието ни дели) Той е от друг град,виждаме се мн често,но когато не е тук,сякаш не живея Няма настояще,постоянно съм в миналото и в спомените от прекрасните дни с него или в бъдещето,кроейки планове как ще сме заедно.. Толкова силна е тая обич(и от двете страни),толкова значи той за мен,че съм привързана до краен предел.Не искам нищо да правя-не искам да гледам филм,искам да гледам с него,трябва да го види и той.. не искам да слушам музика,ако не я чуе и той,не искам да изляза и да видя нещо интересно,без да съм го споделила с него... Чувствали ли сте се така?? И това не е лигава история, или детска "любов"-това са чувствата ми,това/той за мен е истинската любов И си мисля вече,че ми има нещо-когато той не е тук не излизам,нямам желание,нищо не ми се прави,не понасям компанията на никой друг,дори на приятелите си(ако имам изобщо такива) Като труп съм и това не е временно състояние.Само той ме оценява и вижда такава,каквато съм,само той ме обича така,само той може да ме разсмее или разчувства до сълзи.. ОБИЧАМ ГО,а няма как да сме заедно-цяло лято се очертава да съм на някъде с наще няма как да се виждаме,после есента,училището,ангажимен тите,сичко постаро му,всеки по задачите си.. Отчаяна съм,имах планове за едно супер лято,то си минава,а аз се чувствам се едно е зима...( не ми е студено не в буквалния смисъл ).. Незнам какво искам с тази тема,но пишете мнения,подобни ситуации,ако сте имали..