Цитирай Първоначално написано от sodomicdream
Може би темата не е с правилното заглавие и дори не е за тук, но другаде не й намирам място.
Та... нека да ви кажа как стигнах до този извод:
Имах човек до себе си, който беше в началото ангел-закрилник. Той наистина ме пазеше.. някога. Но когато опря работата до там, че да бъде изцяло до мен и да ме подкрепя психически, той само каза "ами оправяй се в такъв случай сама!" ШАШ!
Паднах, станах и продължих.
След известно време нещата така се развиха, че се скарах с най-добрия си приятел. Пича реши, че може да ме преметне с малко пари и че ще му плащам сметките, но мен ми кипна и... постъпих както беше редно =)
Последствие - в училището всички учители забравиха коя съм, а преди това "много ме обичаха". Завърших, получих дипломата и пак взеха да ме "обичат" по същия лицемерен начин...
Отново след всичко това успях да се съвзема.
Ангелът-хранител за мен, се оказа предател - той казвал на всички какво е едва-ли-не около мен положението (под всички разбирам неговите приятели, а това ми е напълно достатъчно). Ядосах се и... просто реших, че е крайно време да покажа, че той вече нищо не означава за мен.
Реших, че е крайно време да зарежа всичко, което е било до тук - приятели, познати, "ангел-хранител"... и да напусна страната.
Там, където моите мечти ще станат реалност, там където никой няма напредстава коя съм и се интересуват само от това дали знам или напротив.
Осъзнах, за мимолетно кратко време, че трябва да порастна и да бъда АЗ САМАТА, а не... измислен образ.
Радвам се, че най-сетне слязох на земята макар и по толкова труден начин...
Съжалявам, че трябва да напусна Родината си, защото нея я обичам истински, но... детските мечти са нещо, което искам да бъдат някога реалност!
Моля ви, не правете грешката да се затваряте в себе си след раздяла или след някакво падение! Паднете, станете и продължете! Имате мечти - борете се за тях и те рано или късно ще ви се отблагодарят както се полага =)

Благодаря за вниманието!
От всичко,което прочетох разбрах,че си много умна и че имаш волята да се бориш до край за това,което искаш.Поздравления.Жалко наистина,че ще напуснеш нашата родина,НО поне ще осъществиш ппановете си.Стискам ти палци.Каквото и да ти се случва,колкото и препятствия да имаш в бъдеще НЕ СПИРАЙ,докато не постигнеш целите си. Още веднъж аплодисменти за това,което си написала. И аз като всеки човек имам мечти,НО като гледам няма да мога тук в България да ги осъществя....Както и да е.Лек ден и,както ти сама каза Бъди себе си,въпреки всички лицемерни хора.Когато си себе си,можеш само да спечелиш не и а загубиш.Убедих се.