Самотата това е чувството което ме съпровождало цял живот и продължава да ме съпровожда бих дал всичко за да премахна това чувство цял живот съм бил сам (като исключа майка ми и братми) сам съм се справял в всички трудни моменти а те не са малко всяко момиче което съм харесвал или обичал през живота си ме мисли само за приятел или най-много за брат от което ми става още по кофти хляди пъти съм си задавал въпроса.Защо аджеба никоя не ме въсприема като нещо повече от брат или приятел?(това е риторичен въпрос няма нужда да ми отговаряте)Незнам защо или с какво вдъхвам такова доверие в хората защото са ми казвали неща които почти никой незнае(друг е въпроса че като а имам проблем никой неиска да ме ислуша) аз съм исключително влюбчив човек ( от което си патя) но пустата му самота няма начин да я преодолея тези който ми се водят "приятели" са толкова приятели колкото аз съм Арнолд Шварценегер и та да се върна на момичетата малко се отплеснах това че ме въсприемат само като приятел или брат понякога толкова много не подтиска че направо ми е идело да умра (не се беспокойте няма да се самоубивам трябва да съм луд) като се замисля целият ми живот е бил само болка, страдание, самота толкова много неща съм видял толкова съм изживял че не е истинна но донякаде това ми е помогнало да се изградя като личност знам че нещата които прочетохте досега са простотии и несвързани но имах нужда да го напиша недържа на коментари но който има желание може да пише

П.П.Ще помоля само без исцепки от сорта емо, педераст и тем подобни който неможе да напише нещо смиосленно по добре да непише и пак благодаря че исчетохте всичките тия простотии (необръщайте внимание на правописа под всякаква критика е)