Здравейте!
Напоследък все по-често срещам синдрома "Мис Свят". Какво ще рече това? Мания за красиво тяло, не, грешка - ПЕРФЕКТНО тяло, лице, коса, нокти и каквото още се сетиш. Все по-често се срещат теми от рода на "Имам пъпки - какво да правя, не мога да изляза от нас!!!"... или пък "Слабо или дебело", и в темата постнати снимки на нечии крака... Ясна ли ви стана картинката? Мисля, че да. Вие, разбира се, добре знаете всичко това, защото се сблъсквате с него всеки ден.
Всъщност, всеки от нас, в някаква степен страда от този синдром. Включвам и себе си в това число. Самата аз бях пуснала тема за Нивеа-та за изправяне, защото искам права коса. Както и перфектна кожа. И тяло. Оп-па... Тук прекалихме вече. За това става въпрос - защо се опитваме да сме перфектни? Нали перфектни хора няма? Все не сме доволни от нещо - ту от косата, ту от кожата, ту от тялото си... Но защо? Защо се комплексираме за неща, които са част от самите нас? Защо се опитваме да постигнем съвършенството, след като с него всичко става скучно и еднообразно?
Честно да си кажа - не знам... Всеки има периоди на не-харесване, но защо си мислим, че ще бъдем по-хубави след пресата за коса, шишенцето с фон дьо тен и безполезните и мъчителни диети? Та нали под всичко това пак ще сме ние? Под цялата тази лъскава фасада ще стоим ние, нали?
И след като знаем какви сме всъщност, защо си мислим, че ще сме по-красиви, след като "замажем" нещата, защото именно това правим?
Днес осъзнах, че аз съм си аз, дори да не съм перфектна - с не дотам перфектната кожа, с чупливата си коса и с някой и друг недостатък в мен, аз си оставам аз, дори да знам, че не съм "Мис Свят".
Затова, колкото и трудно да ми е, след като пусна темата ще отида и ще се усмихна на образа в огледалото. Нали това съм аз?