Темата наистина е много хубава и се радвам,че по света все още има хора,които мислят точно по този начин.Вярвам,че светът е едновременно нещо много простичко и нещо,по-сложно от висшематематическо уравнение.Защо обичаме?За да бъдем разочаровани и да разберем,че не всичко на земята е розово,че има черно и бяла,добро и зло,Ин и Ян.Защо живеем?За да допускаме грешки,а след това да се учим от тях и да се стараем да не ги допускаме отново,защото животът е един кръговрат и едновременно има и няма място за грешки.Ако се замислим,ще разберем,че животът е устроен от грешки и провали и често се питаме защо ги има,но все пак ако те не съществуваха,ние щяхме да си остане едни нищо неподозиращи и емоционално подтиснати хора,които не са готови да се изправят и да приемат бъдещето пред себе си.След всяка злина идва и нещо хубаво.Без Ин няма да има Ян.А без Ян няма да има Ин.Това е съществуването ни.В един миг всичко продължава сякаш хиляди година,а в следващия,когато се обърнем назад,виждаме,че времето е минало толкова бързо,че дори дългите мигове сега ни се струват секунди.Когато паднеш,независимо дали си искал или не,дали ти е приятно или не,трябва да се изправиш с гордо вдигната глава и очи съсретодочени върху целта си и отново да възседнеш коня.Защото няма абсолючно никакъв смисъл да се откажеш от единственото си съществуване на тази земя,само защото някой ти е отворил очите за нещо,почувствал си тежестта на живота върху плещите си или си усетил тежкото разочарование на любовта.Животът продължава,колелото се върти,не спираш да дишаш,защото нещо или някой те е разочаровал,а продължаваш напред,просто защото така трябва и защото си длъжен да го направиш,не само заради хората,които държат на теб,а и заради самия себе си.
Ох,май писах повече от автора.Искам още веднъж да изразя приятното чувство,че все още има такива хора по света и че има надежда скоро те да не изчезнат.Поздравления,наис тина темата е много добра. \/