Здравейте на всички.
Значи, с моето момче като се запознахме и на момента стана свалката и се залюбихме. Не изкарахме дълго време - едва само седмица. но каква . По цяло денонощие прекарвахме заедно...купони секс туй-онуй това беше най-страхотната седмица в живота ми. Това бе единственото момче, което се държеше неповторимо с мен както никое друго до сега. Много добър, мил, сериозен и изпълнен с човечност.
Събота вечерта бяхме заедно, защото неделя сутринта трябваше да заминава на морето по работа. Каза, че няма да го има седмица. На 4-тия ден от заминаването ми звъни "Ъъ, миличко.. ми.. аз такова... ще остана да живея във гр. ***** сори, ама.. знаеш, че те обичкам.." и аз кво да правя приех го.
Проблема е, че от както отиде там не ми е звънял.. само аз го търсех.. 57 смс-а от моя страна за 2 месеца и още 20леа поне в разговори.. а той само от безплатните си минути се обаждаше ако го стрелнех от непознат вивателски..
Много ми влезна под кожата.
дойде си само за три дена тук преди месец.. и ме потърси.. и аз като първото идиотче му търча подир дупето. Цяла вечер бяхме заедно (искаше секс, но не му дадох).. и на следващия ден цял ден бяхме заедно (без да се разделяме.. освен за час.. за да ида до нас и да си взема банския )
В момента не мисля за него така както преди.. просто ми липсва времето прекарано с него...
Преди седмица стана ясно, че ще се ходи на море с моите фр след седмица.. + града, в койтоо е той.
Чудя се дали да му звънна да се видиме? Все пак какво губя...
Надявам се като дойде края на лятото да се върне в Пловдив, защото единствено с него си се представям като двойка. Идеално ми пасва. И аз на него. Само, че ще е глупаво като си дойде тука и веднага да му щръкна под дупето. Как да подходя? Нищо не ми хрумва.
А и на 100% съм сигурна, че ще ме потърси..... просто като си беше тук викаше, че сме създадени един за друг, че сме родени един за друг.. не знам, може и да ме е лъгал, но какво от това.. поне ме караше да се чувствам отлично в неговата компания.

Забравих да спомена, че отиде там главно заради работата си, но и защото няква мадама чакаше дете от него. А на него въобще не му пукаше за нея. Отиде там само, за да покаже, че е човечен и заради бебето.
Ама в последствие се разбра, че го е лъгала.

Не ми е някъв проблем твва момче, даже добре си живея тук, без него.
Но нещата щяха да са съвсем по-различни и по-хубави ако той в момента беше до мен.
Пък тука само ме сфалят някви изтърсаци, едно хубако момче, поне колкото него, няма. И тва ме стъписва.
Абе, казала съм си, че тва е човека за мен! Дори мамито го хареса, много! И всичките ми приятелки....
ако се чудите кво сме правили цяла една седмица.. опознахме си и кътните зъби